Home » Интервюта » „Всеки може да бъде милионер. Всеки!” д-р Менис Юсри

„Всеки може да бъде милионер. Всеки!” д-р Менис Юсри

menis-yousry-ivotopalov_netЕдно интервю с д-р Менис Юсри. Най-успешната личност в областта на личностното развитие в България, основател на фондация „Същност” в множество държави. Автор на книгата „Отвъд скритите спомени“ и много успешен психотерапевт.

Това е част Първа от интервюто, което той даде за Блогът, който усмихва хората. Тук ще намерите един разговор за това как да изкарваме милиони или да се съвземем от банкрут, за смисъла на парите и отношението ни към тях, как случайните грешки могат да донесат ползи и приходи и много други интересни теми:

ИТ: Здравейте и благодаря, че се съгласихте да дадете това интервю, за мен е голяма чест. Можете ли да ни разкажете малко за себе си?

МЮ: Откъде да започна? Изградил съм осем различни кариери през живота си и във всяка една от тях достигнах до върха. След това започвах отначало. Докато не открих работата, която върша в момента и тук останах, Може би защото малко остарявам. Бях художник, след това дизайнер, имам диплома по Изкуство от Кайро в Египет. Работил съм и като художник, и като дизайнер. Работил съм като актьор и преводач. Работил съм като психолог. Работил съм и като актьор от дублажа. Работил съм също и като готвач в големи хотели. Също съм работил във вестникарската група на Би Би Си и в Националната здравна служба на Англия. Трябва ми време да си спомня всички работи, които съм работил.

Причината да кажа всичко това е заради работата, която върша сега. Силно вярвам, че не сме създадени за една професия. Забелязах, че след 80-те години се случва така, че хората започнаха да имат повече от една професия. В миналото не беше точно така. И мисля, че причината е в това, че хората започват да осъзнават, че могат да се справят с повече. Освен това заради личностното развитие, заради Интернет и мейлите хората започнаха да виждат разнообразни възможности и започнаха да се насочват към различни професии. Аз съм може би един от първите, които започнаха да правят това, защото обичам разнообразието. Обичах всичките си професии и се справях отлично във всяка от тях, но след време осъзнах, че ги сменям толкова често, защото търся страстта в живота си. Направих това по пътя на елиминацията. (смях) Всъщност знаех каква е страстта ми още от дете, но никога не съм имал смелостта и увереността в себе си, но пътуването ми беше удивително. Всички професии, които съм упражнявал всъщност правят позицията ми по-силна в това, с което се занимавам в момента. Ще дам пример: Понеже презентирам пред много хора, това че съм бил актьор ми помага много. Това, че съм бил психолог ми помага много, това че съм бил художник ми помага много, защото смятам, че изкуството, философията и психологията са основа на всичко. Затова, когато работя с хора съм човек на изкуството и психолог едновременно. Кръгът, в който съм се движил през целият си живот, всъщност е бил изграждане на истинската ми кариера. Ако директно се бях захванал с онова, което искам да правя, най-вероятно щях да съм много едностранчив. Сега съм много отворен. Използвам изкуство, използвам актьорство, драма, философия. Използвам журнализъм. Дизайн, когато проектирам семинари. Използвам всичко, което съм научил в работата си сега и се получава една фантастична комбинация.

ИТ: Има една професия, която не споменахте – бизнесът и недвижимите имоти. На една от вашите лекции вие разказахте една история, която наистина ме докосна. Можете ли да разкажете как се възстановихте от банкрута?

МЮ: Добре. Аз говоря много за милионери. Те ме впечатляват силно и изпитвам голямо уважение към тях. Една от причините да започна така е понеже срещам много хора, които презират милионерите. Мислят по следният начин: „Те изкарват много пари, а аз нямам никакви!”Подобно отношение работи срещу желанието ни да се появяват много пари в живота ни.

Все пак да се върна към моето възстановяване. Вероятно мога да говоря три дни само за това, но ще се опитам да бъда колкото е възможно по-кратък. В моята система от вярвания – всеки може да бъде милионер. Всеки!

Първо нека се отклоня за малко. Социалната структура, която имаме на запад, както разбира се и в много други страни е следната:

Награждаваме хората, които не работят и наказваме хората, които работят. Да погледнем структурата, която имаме в по-силните западни страни. Ако работиш – плащаш данъци, а ако не работиш – получаваш пари. Какво означава това?

Означава, че учим хората как да бъдат бедни!

Същата динамика има в едно семейство с две деца, едното от които плаче повече от другото и затова получава повече внимание. Същото нещо! И затова се приближаваме все повече към социализма. А една от причините да се намираме в рецесия е понеже правителствата печатат все повече пари, опитвайки се да направят хората щастливи, за да гласуват за тях.

Сега, отново се връщам към банкрута и изкарването на пари, има връзка между тях. Поех пълна отговорност за загубата на парите и понеже поех пълната отговорност – се научих как да ги спечеля отново. Не обвинявах никого друг, въпреки че загубих пари и поради рецесията. След това преразгледах бизнесите, с които съм се занимавал през годините. Всеки път щом започнех нов бизнес, нещо ужасно много се объркваше, поради което аз изкарвах много пари. Заради грешките си изкарвах много пари във всеки нов бизнес, с който се захващах. Наричам това изкуството да се контролират инциденти, защото инцидентите, които се случваха са абсолютно невероятни, а аз получих много пари от тях.

Мисля, че не съм можел да се видя беден. Никога! Също така, въпреки че имам много пари, аз мога да се върша всякаква работа. Без значение каква е! И не съм привързан към това хората да ми плащат каквото и да било. Случвало се е много пъти да свърша нещо за някой, а ако той не плати – просто продължавам и изкарвам пари от друго място. Никога не се връщам, за да се боря с хората за пари.

Но ако искаш да споделя конкретно как се възстанових, то аз съм много консервативен, що се отнася до парите. Премахнах разходите си и работих много здраво. Виждах се напълно възстановен и оставих нещата да се случат както трябва да се случат. Пуснах ги да бъдат. Не поглеждах и назад. И отново станах милионер. И сега пак съм такъв!

Мисля, че всеки си има история, но винаги нещо се случва. Мога да разкажа последната си история. Тази година изкарах 60 000 евро за пет дни. Разбира се, има предистория. Имам сграда в централен Лондон. Голяма сграда! Отдадена е под наем на една фирма. Подписахме договор за отдаването й. В момента, в който подписахме договора, започна рецесията, още следващата седмица. Наемът, за който подписахме, е тройно по-висок от средния само седмица след договора, а той е със срок от четири години. Те започнаха своя бизнес, но всички бизнеси бяха засегнати. Когато всичко започна да се срива, цената им стана твърде висока. Затова дойдоха при мен и помолиха за помощ. Казах, че не могат да продължат. Тогава имах две възможности. Едната беше да се предам и да потърся нови наематели. Бяха ми платили много голям депозит, а в централен Лондон е много скъпо да се прави бизнес. Много скъпо! Всички ми казваха: „Отърви се от тях и им задръж депозита, няма какво да губиш!”. Но аз си спомних част от моя семинар, която представлява една много специална игра, която хората играят и след това се оттеглих вкъщи, за да си помисля. След това им дадох пари. Всъщност им дадох пари!

ИТ: Дадохте пари на хората, които ви дължаха наем?

МЮ: Точно! И намалих наемът им наполовина. Половината наем все още беше висок, понеже всичко се срина. След още две години дойдоха при мен и ми казаха: „Не можем вече да плащаме и половината!”

Понякога в моят семинар казвам: „Колко дълго можеш да правиш добро на някой, който е агресивен към теб?”

И това се оказа магията! Продължавах да им казвам: „ Трябва да намерим изход, добър и за двете страни!”

Още първия път като ги видях, когато дойдоха да наемат имота ми, те тъкмо се връщаха от България. Идваха от Варна, където бяха купили апартамент на зелено, който още не беше построен, но бяха платили много пари за него. Сградата стана готова много след това, но понеже са имали лошо преживяване тук, не желаеха да се връщат повече никога в България. И внезапно се сетих за този разговор преди три години и им предложих да разменим апартамента срещу наема, а те се съгласиха. След това магията се случи.

Бях във Варна, където правих презентация на книгата ми. Дойде една жена, адвокатка, чиято кантора беше срещу мястото на презентацията и й хареса. После се тя ме издири във Фейсбук, откъдето разбрах всъщност, че е адвокатка. Аз се свързах с нея и попитах: „Между другото има нещо, с което можете да ми помогнете, с един апартамент. Собствениците не са тук и бих искал да го продам.” И тя ме попита как се казват. Оказа се, че жената е техният адвокат! И това между другото е абсолютно незаконно, че се съгласи да ми помогне. И това, което открих беше, че твърде много хора са въвлечени и процесът е много тежък. Моята партньорка също ми помогна. Продадохме апартамента за 65 000 евро, точно колкото ми дължаха. И парите, дори за бъдещите наеми, постъпиха в банката ми. Всички, до изтичане на договора и до напускането им на апартамента. Аз всъщност получих всяко пени, което ми дължаха. Даже наемът, за който се бяхме разбрали, бе по-висок от средния. Те нямаше дори изглед да ми платят, а от друга страна бяха изоставили имота си в България.

Това се случва със всеки имот, който съм купил. Всеки имот.

Имотът, в който се намират сега, същият за който досега разказвам, беше на една компания, за която работех и тя го беше разсрочила за двайсет години. Но фирмата отиваше към фалит и не можеха да си покриват лизинга. Исках да им помогна и ги попитах дали не искат да ми го продадат. Те бяха една стара благотворителна организация. Купих имота и ги освободих от договора. Първоначалната вноска ми беше 100 лири, а сега струва 1,5 милиона. Закупих го по случайност и то на много ниска цена. Тогава никой не знаеше, че пазарната стойност ще се покачи и сега ще струва 1.5 милиона.

Всеки имот, който съм закупил има своя история, която е винаги една и съща. Купих един имот, в който се бяха заселили хора. В момента, в който подписахме договора, хората напуснаха имота. Всъщност това бе непродаваем имот, защото те бяха обитатели, настанени от правителството. Огромна къща, тогава я купих за 10 000 лири, сега струва 2.5 милиона. В момента, в който подписах, хората си тръгнаха сами.

Такива истории са ми се случвали през целия ми живот. Всичко, което докосна е ставало печелившо, но аз не се фокусирам върху правенето на пари. Никога не съм се фокусирал.

ИТ: Благодаря ви!

(Очаквайте втората част на интервюто другата седмица, където ще прочетете за духовната страна на бизнеса, за болестите, които ни внушава модата, защо депресията не съществува, за състраданието като начин на комуникация, както и за смисъла на живота)

Към втората част!

Иво Топалов, 25.07.2012 г.

Comments are closed.