Вместо статия

topalov
Истории, приказки
фев., 20, 2022
Коментарите са изключени за Вместо статия

Вместо статия...

Слушай аудио на тази статия от тук

От малък много обичам приказки. Предполагам много хора ги обичат, но някакси, като пораснем, вече няма време и най-вече свободно внимание за такива „детски“ неща. Но това не е точно така, нали? Просто намираме други начини да наричаме приказките: например игрални филми, романи и книги, вечерни новини. Същото е, но изглежда по-зряло… Но не затова почнах да пиша.

Все пак, приказките (истинските) са нещо много специално. Имам предвид – като форма на комуникация. Те са по-близо до поезията от други форми на предаване на информация и изкуство. По тази причина реално са по-близо и до битието, а не до философията. Тоест, приказките говорят на една по-дълбока част от нас, която е пряко свързана с нашето бъдене, с това какви сме в живота си, а не с тази част от нас, която използваме, за да се срещаме с ежедневния живот, в която се определяме през това, което правим. Но не е и това причината, поради която започнах.

Започнах, защото срещнах една стара приказка от Япония, която много ме докосна и исках да я споделя с теб. Тя докосна нещо в мен. Стига съм се бавил, ето я и приказката:

„Един самурай отишъл да си прибере заем, който отдавна бил дал на един рибар. Когато стигнал до къщата на рибаря обаче, онзи му казал:

– Беше трудна година, нямах много улов, а и се наложи да си оправя лодката, понеже течеше. Една от мрежите ми също се скъса и се наложи да купувам нова. Съжалявам, но нямам парите, които ти дължа!“

Самураят побеснял. Извадил меча си и тръгнал в яда си да сече главата на рибаря. Човекът се уплашил, но успял да събере ума си и казал:

– Аз съм тренирал бойни изкуства и учителят ми ни учеше, че човек никога не трябва да губи душата си!

Самураят спрял, погледнал рибаря и се успокоил, като прибрал меча си. После казал:

– Твоят учител е бил мъдър човек. Знаеш ли, моят учител ме учеше на същото нещо. Просто понякога правя неща, които са против природата ми. Ще ти дам още един месец да ми изплатиш дълга, но ако не го направиш – ще те убия!

Същата вечер, самураят се прибрал късно вкъщи и заварил странно облечен самурай , който бил заспал до жена му. В пристъп на ревност и яд, той вдигнал меча над тях в намерение да ги убие и двамата. Точно тогава си спомнил думите на рибаря „Недей да губиш душата си!“. Самураят спрял за момент, поел няколко пъти дълбоко въздух и се опитал да се успокои. След това умишлено направил шум, който събудил жена му и странно облечения самурай.

Каква била изненадата, когато непознатият се изправил и разкрил лицето си, което се оказало на собствената майка на самурая.

– Но какво означава това? – изумено извикал той. – Можеше да ви убия и двете!

Жена му му обяснила:

– Беше ни страх от крадци и затова решихме да облечем майка ти в самурайски дрехи, за да се плашат, ако влязат и я видят.“

Няколко дни след това, на рибарят му провървяло, продал много риба на пазара и отишъл при самурая:

– Имах добър улов и ти нося парите, заедно с лихвата.

– Запази си парите, – отговорил самурая. – Защото дългът ти е изплатен и аз ти дължа живота на близките си, моят меч е в твоя услуга!“

Не мога да избягам от себе си и да спра да пиша директно след историята, но ще оставя само няколко отворени въпроса (не всички въпроси имат отговор, но има такива, които само като ги зададем, нещо в нас се докосва и променя):

Кога за последно действа прибързано или против природата си?

Спомняш ли си случай, когато си успял/а да въздържиш гнева?

Можеш ли да дадеш пример за себе си, когато си разбрал/а, че нещата не са такива, каквито изглеждат?

Ако тази статия ти е харесала, не забравяй да харесаш и да споделиш, за да може съдържанието на този блог да достигне до повече хора. Ако искаш още такова съдържание, се абонирай за бюлетина и получавай статии директно на мейла си два пъти месечно.

Благодаря ти, че прочете това. Усмихнат ден!

Иво.

Post Tag With :интересни четива ,приказки

Вместо статия