„Депресията изобщо не съществува” д-р Менис Юсри

Част втора от интервюто с д-р Менис Юсри, най-успешната личност в областта на личностното развитие в България, основател на фондация „Същност” в множество държави. Автор на книгата „Отвъд скритите спомени“ и много успешен психотерапевт.

Тук ще прочетете разговорът за духовната страна на бизнеса, за болестите, които ни внушава модата, защо депресията не съществува, за състраданието като начин на комуникация, както и за смисъла на живота: (Първата част на интервюто можете да прочетете тук, ако сте я пропуснали)

ИТ: Искам да ви попитам още нещо. Какво ви кара да правите това, което правите? В работата и в бизнеса?

МЮ: Мисля, че е едно и също. С фондация „Същност” моята мотивация номер 1, както е и за много други хора, е да разбера какво правим в този свят и живот. Това ми е главната мотивация. Дълго съм търсил, но някак винаги съм знаел какво правим тук. Мога да ви кажа, ако желаете?

ИТ: Да, моля!

МЮ: Може да се изненадате! Целта на това да сме живи е да се научим да се справяме със смъртта. Личността трябва да разбере, че ще спре да съществува. Трябва да приемем факта, че ние ще спрем да съществуваме. Никой не вярва, че ще изчезне и заради това смятам, че това е причината, причината да сме тук. А понякога си мисля, че може и да е обратното. Всъщност вече сме мъртви и сме в Рая, но някои хора го превръщат в Ад. Вече сме мъртви и сме в Рая, но някои хора превръщат живота си в Ад. Затова хората имат проблеми. Сами си ги избират. Всъщност превръщаме живота си в Рай или Ад със своите избори. Може вече да сме умрели. Нали си чувал, че отиваме в Рая или Ада? Вече сме пристигнали. Защото, ако наистина човек се замисли, и след цялата работа, която съм свършил с толкова много хора, виждам ясно, че съзнателно или несъзнателно каним всичките си преживявания в живота си. Можем да си изберем да не се обвързваме с тях. Най-простия пример, чувал си на семинара, знаеш, че не мога да говоря за споделяния, но някой се изправя и казва: „Животът ми е Ад заради определен човек последните 10 години!” Тоест, човекът се намира в Ада, нали така? Но ако отвори вратата ще се озове в Рая, нали?

Така, има възможност вече да сме умрели, а целта на живота да е да разберем, че можем да го направим Рай, ако пожелаем.

Когато хората споделят на семинарите, това, което най-много привлича вниманието ми е депресията, защото смятам, че депресията изобщо не съществува. Не съществува, няма такова нещо като депресия.

ИТ: Повечето психиатри няма да се съгласят с вас!

МЮ: Да, но идете и ги попитайте какво е това. Някой да ни е казал какво представлява? Когато учех психология и когато работех дълги години в болницата за умствени разстройства, до днес никой не може да каже какво е шизофренията, никой! Изследванията са от 200 години и все още никой не може! Шизофренията се диагностицира чрез нещо, наречено ДСМ 3. То е като списък със симптоми. Ако проявите три или четири от тях може да сте шизофреник. Това означава, че двама човека може да имат различни три симптома и да имат една и съща диагноза – шизофрения. Не знаем за умствените заболявания, нямаме представа какво представляват. Всъщност никой няма представа. Когато работех в здравната служба, правихме следното: когато дойдеше човек, давахме всичко от себе си да идентифицираме заболяването, за да можем да си починем. Защото с думите назоваваме неща, които можем да обсъждаме след това. След това можем да си пишем писма един на друг. И ги препращаме на други хора, след това на други и после на нови. Те минават в един огромен цикъл. Да знаете, че пишем много добри писма, за да предпишем на хората и техните състояния медикаменти. Но човекът не е състоянието. Ние ги превръщаме в тяхното състояние. Това е всичко, което правим и след това изписваме лекарства. Ако нищо не се случи, променяме лекарството. Ако нищо не се случи – увеличаваме дозата. Нищо не се случва, а някои свършват напълно невменяеми. Защото, когато даваме лекарства, обезпокояваме ума, а той все още не е локализиран. Не работим само с дял от него, а с цялото тяло. Третираш една област, а нарушаваш баланса на целия мозък. Мозъкът от своя страна също реагира. Не можеш да се насочиш например към това, че в мозъка има по-висока активност на невротрансмитери. Добре, но какво е причинило високата активност на невротрансмитерите? Аз мисля, че са лекарствата! (смее се)

ИТ: Добре, моля нека да изясним, защо смятате, че депресията не съществува?

МЮ: С прости думи, може да сте го чувал и преди. През 1965 г. в Египет никой не беше депресиран. Внесохме депресията от Запада. Внезапно ни съобщиха, че съществува нещо наречено депресия. Всеки започна да се депресира. Веднага започнахме и да си купуваме и лекарствата за депресия. Значи депресията е бизнес. Добре да погледнем нещо, което се нарича Синдром на дефицит на вниманието. Чували ли сте за това?

ИТ: Да!

МЮ: Как така, може би 20% от децата в Америка са с тази диагноза, а в другите страни не са с нея? Това е система от вярвания, която ние приемаме. И ако пет човека ти кажат, че си депресиран, ще се депресираш. Ако ти кажат…. Ако имаш лош ден и някой ти каже: „Всъщност ти си депресиран!” и след това друг ти каже, че си депресиран, а след това отиваш на лекар, да кажем в Англия и той ти каже: „Изглеждаш депресиран, ще ти предпиша нещо!” Вече имаш и утвърждение, то е: „Аз съм депресиран!”

ИТ: Ами хората, които вече са депресирани? Хора, които вече вървят срещу собствения си интерес?

МЮ: Ами те са лишени от нещо. Вижте връзката между депресията и …

ИТ: Лишени?

МЮ: Да, лишени. Лишени са от любов. Това е всичко! Разбира се, след известно време това се превръща в химически дисбаланс. След известно време обаче, не започва така. Както всички болести, на емоционална основа е.

ИТ: Как се да се справим с депресията?

МЮ: Ами на Запад, не тук, лекарят от болницата иска да си получи парите и да си ходи. Какъв е най-лесният начин да се отървем от пациент?

ИТ: Да му изпишем хапчета?

МЮ: Точно така! Мисля, че ако докосваме пациентите си, те ще се излекуват по-бързо. Забелязал съм, че ако съм болен и се обадя на лекар, се чувствам по-добре, само поради факта, че отивам на лекар. Имах наскоро проблем с кожата и отидох на един лекар, който ми изписа лекарства, без дори да ме прегледа или погледне. Не ме погледна, понеже навън имаше опашка. Да се върна на моята работа, ставаме все по-изолирани един от друг, свързването и докосването си отиват. Всъщност е дори по-лошо, защото ако докосна някой от моите клиенти, може да имам неприятности. Вероятно ще пуснат оплакване срещу мен и аз се страхувам да ги докосвам. Мога да получа три до пет години. (смее се)

ИТ: Планирате ли работата си? Знаете ли накъде отивате, накъде сте се запътили?

МЮ: Много добър въпрос!  Хората, които са успешни, обикновено знаят кои са и знаят накъде отиват. Извинявам се затова, но аз не знам. (Смях). Преподавам го. Знам една от посоките ми, знам че постоянно търся и изследвам това кои сме и какво правим тук, човешките същества. Също така мисля, че работата ми е в посока на това хората да чувстват състрадание в мое присъствие, както и по време на индивидуалната и груповата работа по време на семинарите.  Да не се чувстват съдени. Мисля, че от това има нужда света в момента. Преди се трудех здраво за да постигна приемане и състрадание. Когато съм в чуждо присъствие ги изграждам в ума си. И ми става все по-лесно и постепенно освобождавам всичко, което съм научил. Преди известно време водех семинар и някой стана внезапно и каза, че е извършил нещо ужасно. Наистина ужасно! Беше отвратително да се чуе! И всички в залата бяха шокирани, понеже бе споделил за това. Наистина беше шокиращо. Всеки би го убил просто за това, че го разказва. И аз го сложих да седне до мен за известно време и помолих хората да го гледат и да видят човешкото същество, а не каквото бе извършил. Натам мисля, че се развива работата ми. Да виждам човешките същества, каквито са хората. И също така разбира се, не знам дали знаеш, но има едно племе в Африка, чуй само: когато някой извърши престъпление те го поставят в центъра на кръг и започват да разказват всички добрини, които е сторил. Целта е да се покаже, че в същността си този човек не е престъпник. И тъй като съм работил дълги години с хора, ми отне 10 – 12 години, за да видя човешките същества зад постъпките на човешките създание. Разбира се, понякога не съм съгласен с някое дело, но това е единствения начин, по който можем да се излекуваме.

ИТ: Тоест, когато някой извърши нещо ужасно…

МЮ: Не трябва да бъде опростено, не! Но все пак трябва да видим любящият човек там вътре. И мисля, че това е едно от най-важните неща, които трябва да направим на този свят. Имам предвид, ако погледнем Библията… Между другото не съм религиозен, но Библията, Коранът, и всички религиозни книги носят голямо послание за нас, но са изгубили същността си, докато сме се фокусирали върху формата. Разбираш. Знаеш ли израза за пръста посочил Луната? Не? В Дзен казват: религията е като пръст, който сочи Луната. Но всички ние гледаме пръста, а не Луната.

И така гледаме пръста, а не Луната.

Помниш ли историята за Мария Магдалена? Тя е била проститутка и е била изправена пред всички, които щели да я убият с камъни. Знаеш ли какво казал Исус? Той казал: „Този, който няма грях, да хвърли първият камък.”

Това е невероятна мъдрост! Не ме интересува Християнството, наистина. Осъзнах, че Исус не е искал да бъдем християни, той е искал да станем просветлени. Но ние сме избрали да станем християни, а не просветлени. И освен това, той не е писал Библията.

Мисля, че една от целите ни тук е да имаме достатъчно състрадание един към друг, понеже всеки конфликт, който имаме в живота си, сме го създали със собствената си агресия. Също! Този свят би еволюирал по-бързо и ще знаем кои сме, когато прекратим агресията си. Но никога не трябва да спираме агресията с агресия.

ИТ: Как трябва да спираме агресията?

МЮ: Като обичаме хората, които са агресивни. Всъщност това съм го научил от участниците в семинарите ми. Трябва да ти разкажа и това. Имах партньорка, която беше много обезпокоена и ядосана на бившият си партньор. И аз много се напъвах да се помирят. И внезапно се разстроих по този въпрос. Веднъж водих един семинар, където докато играехме една игра, един човек много се ядоса. Случи се също и в последния семинар. Бореше се хората да реагират на агресията с мир! И го правеше гневно! Тогава осъзнах, че съм ядосан на партньорката си и бившият й, понеже искам мир. Бях ядосан, защото се бореха. Бях се присъединил в техния клуб по агресия. Да се бориш, опитвайки се да си миротворец. Когато осъзнах какво става вътре в мен открих, че ме е страх и от агресията вътре в мен. И затова ги оставих да се оправят помежду си в една много неутрална позиция, докато се научат как да обичат.

Извинявай, много се отклонявам, но ето един пример. Обединеното кралство. Англия, сега е една от най-мирните и справедливи страни в света. И Германия също! Нали! Каква е обаче историята на тези държави? Те са насилили целия свят. И точно поради това те са станали любящи и мирни.

Виждаш ли връзката? Трябва да оставим хората на собствената им болка. И да ги наблюдаваме с любов. Така работя аз с хората.

ИТ: Моля кажете нещо за хората, които са в труден период на живота си! Хора, които се сблъскват с агресия през цялото време, дори когато пуснат телевизора си, когато отворят вестника, когато са на работа. Агресията предизвиква агресия. Как да се справим с това?

МЮ: Мога да ви кажа причината за агресията. И да видим какво ще излезе от това. Помните ли вечерта с лекцията ми за родителството? Това е нещо, което открих едва преди три години. Споменах набързо, че всички си мислят, че в миналото мъжете са били ловци, а жените събирачи. Всъщност е имало много племена, където жените са били ловците! Има доказателства за това. И това е шокиращо! По някаква причина мъжете са доминирали над жените за дълги години и понеже са по-силни, всъщност доста са ги насилвали. Преди много години, не в наши времена! И жените носили в себе си много несправедливост и агресия, защото били подтиснати. Днес… Никой няма да хареса, това което предстои да кажа! Все пак, когато започнали войните мъжете трябвало да отидат да се бият за страната си. Всички армии са от мъже! Само наскоро жените са вече и те в армията. Трябвало е да напуснат домовете и да се бият за страните си, за честта си и за жените си. Докато те се биели, жените трябвало да са по-силни, за да правят много неща. Когато мъжете се върнали, жените не им върнали ролята. Запазили я! И започнали да стават все по-силни, но носейки много агресия. Агресията, която носят жените, не е тяхна вина. Хората, които са във връзки, са много агресивни едни към други, защото са мъже и жени. За мен това е една от причините за агресията в света.

Винаги се връщам към Ганди. Той е направил революция без агресия. Възможно е! Не е нужно да убиваме управляващите, за да направим революция.

Сега, ако партньорите са агресивни един към друг, децата се научават на агресия и после ако в страната има несправедливост, те използват агресия, за да…

Съжалявам, че подскачам малко. Имам страхотно решение за конфликта между палестинци и израелци. Всичко може да бъде разрешено в рамките на ден.

ИТ: Какво е решението?

МЮ: Искаш ли да научиш?

ИТ: Да, разбира се!

МЮ: Хората ще ме намразят, че казвам това. Какво ще се случи, ако палестинците станат евреи? Виж как реагираш! Израелският въпрос ще бъде унищожен много лесно.

ИТ: Ама те не може да станат евреи!

МЮ: Да приемем, че могат! Какво ще се случи? Израелците ще трябва да им намерят домове и работа, допълнителни придобивки, всичко! Нали? Могат да подпишат документ например!

ИТ: Ами Палестинската история?

МЮ: Когато бях в университета казах нещо, което разстрои цялата институция, защото общността беше много религиозна преди няколко години. Изправих се и казах: Ако Бог слезе на земята някой ден и каже: „Ей, хора, чуйте всички, направил съм грешка! Няма християни, няма евреи, няма будисти, няма и мюсюлмани!” Тогава какво ще правим? Трябва да си намерим друг повод, за да се избиваме!

Причината не е в религията, а в нас! Използваме религията като извинение за нашата агресия. Колко пъти си ме чувал да казвам: няма такова нещо като нещастно семейство, има нещастни хора, свързани в семейство. Няма такова нещо, като нещастна връзка. Има щастливи хора, които използват връзката като извинение, за да бъдат нещастни. Няма нещастно семейство. Има щастливи хора в семейство, които използват семейството, за да бъдат нещастни. Чувал ли си го? Да? Защото, ако аз самият съм нещастен, как да съм с някой друг? Не е възможно да съм с някой, дори да ме сложиш с Мис Свят, ако съм нещастен, ще намеря проблеми в нея! Какъв беше въпроса? Как да сме щастливи?

ИТ: Не, за агресията!

(Смях)

ИТ: Благодаря много за това интервю!

МЮ: Благодаря и аз!

Иво Топалов, 06.08.2012 г.