в категории, които изобщо не предполагат скука.
Слушай аудио на тази статия от тук
Сега, с това заглавие се съмнявам да съм ти привлякъл интереса…🙂 Шегувам се.
Но ще ти кажа какво си мислех. Скуката винаги ме е изумявала. В зависимост от гледната точка, тя може да бъде изключително тегава. Но може и да се разглежда като инструмент за влияние върху времето. Всеки знае, че когато ти е скучно, времето тече по-бавно. Следователно, ако искаш да живееш повече, – беше казал един мъдър човек – Прави повече скучни неща. (наистина не мога да си спомня кой беше това…)
И така, рано или късно, каквото и да прави човек, колкото и да му е интересно – му омръзва (доказателство са например Руската салата и баклавата – първо им се радваме, а след определена дата просто не е същото и започваме да ги мразим).
Тук искам да отбележа, че голяма сила е да можеш да продължиш да правиш нещо, когато вече нямаш интерес към него ( и тук не говоря за Руска салата). И по това хората се различават много – някои го могат, а други търсят само това, което привлича интереса им. Но това е съвсем различна тема за еволюция и личностно развитие. За нея друг път.
Като си мислех тези неща, се замислих, какво ли е нещо, което си направил и сътворил, на което ти си автор, случайно да се окаже адски скучно? (не че не ми се е случвало многократно…) Дори даже, да се окаже най-скучното от най-скучното. Тогава как бих се чувствал? И също, дали някой би тръгнал съзнателно да търси скуката? Все интересни въпроси.
Затова без повече да се бавя правя последна уговорка, че тази класация няма за цел да обиди или омаловажи някого или нещо, което обича, а единствената цел е да се позабавляваме и замислим. Но не обещавам, че някой няма да се почувства провокиран… И така, представям ви пет най-скучни неща от съвсем различни категории, които изобщо не предполагат скука.
1. Най-скучният пълнометражен филм
Трябва да призная, че тук намерих много класации. Както в енциклопедиите посветени на филмите (IMDB, Rotten Tomatoes), така и в безброй сайтове. Всички с интересни предложения. Изкуших се за момент също да се позова на собствен опит. Много обичам филми и съм доста претенциозен и като видя скучен филм, ми става много неприятно. Начело на най-скучната ми класация стоят творбите на Ходоровски и Тартаковски, но те имат много фенове и някак си няма да е честно да им присъдя тази титла еднолично.
Друга посока, в която мислех, пак от личен опит, имаше няколко азиатски филма, които биха могли да спечелят тази титла, защото наред с бисерите от този континент има и уникални… бози. Също, спомних си и думите на приятел, руснак, който ми разказваше за баща си (може и да е било за друг негов роднина), който като гледал за първи път „Хан Аспарух“, когато филмът бил пуснат стоял, стоял и накрая му писнало и човекът излязъл да пуши пред киното. Когато го попитали защо не е останал в салона той просто отговорил: „Но този филм трябваше да свърши преди час и половина, защо още продължава?“.
Но тогава случайно попаднах на заглавие на Анди Уорхол и Джон Палмър, което категорично ми счупи всички представи за кино, както е направило с невинните очаквания на всеки злополучен зрител, който неблагоразумно е влязъл в киносалона, подмамен от афиша.
Става въпрос за филма от 1964 г., наречен „Империята“. Документален е, което би трябвало да запали първата предупредителна лампа, но дори и така, човек остава силно неподготвен за сготвянето на ума му, което му предстои. Филмът се състои от стабилизиран кадър на Емпайър стейт билдинг, който е пуснат на забавен кадър и продължава… дръжте се… осем часа и пет минути…
Мислех да избера художествен филм, имаше доста класации с различни предложения, като „50 нюанса сиво“, „Английският пациент“, „Проклятието Блеър“, „Междузвездни войни: Епизод 1“, „Планината Броукбек“ и др. Но само си представих как отивам бодро в киното да гледам любим режисьор и той ми разбива мозъка с това… осем часово изкуство.
Благодаря…
2. Най-скучният спорт
Тук искам да започна с това, че в известен, доста дълъг период от живота си, играех петанка (спорт, който спокойно може да се конкурира за тази титла). Дори бях записан в клуб с приятели и се състезавахме по всички първенства, организирани в България. Това в общи линии е спорт за френски пенсионери, които бутат малко топче с железни гюлета от 7-8 метра. Трябва да призная, че под привидно убийствената скука, която излъчва отвън този спорт, като потънеш в него, става доста интересен, има място за стратегии, мисъл и умения. Поне за участниците, защото зрителите биха имали сериозна нужда от конска доза кафе. Имах сходно преживяване с бейзбола, като го играеш е интересно, но да го гледаш – не съвсем.
Тук също имаше безброй класации в интернет. Но разликата е, че намерих проведено гласуване. И кърлингът дори не фигурираше в челните места. А снукърът бе едва на пето място. От четвърто до второ бяха дартс, крикет и, разбира се, американският футбол.
На безапелационното първо място с преднина от почти 11% пред второто място, и според мен абсолютно заслужено, беше класиран… пригответе се… Голфът.
Много хора биха спорили, че бил престижен, бил за джентълмени, бил още много неща.
Добре, но в крайна сметка, нека да бъдем честни. Става въпрос за игра, в която гледаш възрастни мъже, които се разхождат из гората да се опитат да вкарат малка бяла топчица в далечна дупка. Голям успех е да го направят с по-малко удари. В общи линии това изчерпва играта. А, да, като се уморят, се качват на електрически колички, за да не правят разходката пеша…
Е, за всеки влак си има пътници, нали? Да продължим нататък.
3. Най-скучното място/страна за посещение
Няма как да не намесим и туризма. Това е източник на спасение и интерес за толкова много хора. Или поне беше до преди пандемията. И с всеки, с когото съм говорил, все е доволен от мястото, до което е пътувал. Толкова е голям процентът на доволните и на тези, които се хвалят, дори да са посетили най-голямата дупка, че ми се струваше за момент, че самият процес на пътуване е това, което зарежда хората, а не дестинацията. Което не е много далече от истината.
Признавам си, че тук исках да спомена поне почетно Англия и Германия, но съм готов да призная, че ако човек уцели времето и ако наистина се зарови да търси дестинации, и двете държави могат да бъдат дори приятни за посещение.
Не мога да се въздържа да не спомена, че където и да съм пътувал с автобус, отегчението е бил неминуем спътник. Така че като превоз и способ на пътуване за най-скучен номинирам рейса. Категорично смятам, че той, дори без да минава граница или да пропуска спирки за тоалетна, може да убие дори най-интересната дестинация.
Но тези разсъждения не ми помагат на това да намеря най-скучното място. Явно зависи от факторите, защото имаше различни класации.
Някои споделяха, че Бруней е най-скучната страна. Там животът завършвал в пет следобед, когато всички се прибирали по къщите и всичко затваряло (малко като скандинавските страни, но без пияните младежи по паметниците и моловете). Други обясняваха как Малдивите им били плоски, Монголия – празна, Сингапур – твърде стабилен политически (тук мигах известно време срещу монитора, докато се опитвах да разбера мотивите на такъв туризъм). Естествено имаше гласове за Северна Корея, където явно всичко било еднакво и т.н. На много места се появи Канада, защото явно там винаги знаеш какво ще се случи.
Но тук бих сложил място, което явно е привлекателно за много хора, защото е било обект на експедиции, а именно – Северния полярен кръг или Арктика. Въпреки зловещите условия, има хора, които живеят в този регион – ескимоси, чукчи и няколко други. Не мога да си представя лятото температурата едвам да достига 10 градуса, да ядеш само риба или почти цяла зима да си на тъмно. И навсякъде, където погледнеш, да виждаш бяло от снега… Определено няма да се радва на много туристи. Още по-малко с рейсове.
Стига толкова, да минем нататък.
4. Най-скучната професия
Сега тук може доста хора да се заявят и да кажат нещо от типа на: „Разбира се, че моята!“. Знам, че така се чувстват, защото съм минал през много професии. Бил съм продавач в различни магазини, от хранителни стоки до бяла и черна техника. Бил съм от търговец, през шофьор до самонает, какъвто съм и в момента. Категорично смятам, че няма срамен труд и каквото и да прави човек, за да си изкарва парите, и колкото и да изкарва като количество, това е достойно, правилно и заслужава уважение. Но много от професиите ми са ме карали направо да искам да си „тегля куршума“ само за да се освободя от поредния монотонен, отегчителен и смазващо еднакъв ден. Добре, че в такива периоди от живота ми, съм имал приятели, с които да разпуснем, да направим нещо различно и да спася психиката си.
Чудех се много как да подходя към тази тема. Разгледах, намерих няколко подходящи кандидати. Например, знаете ли че на олимпийските басейни има спасители и това е официална длъжност. Точно така, до басейна, в който се състезават най-добрите плувци от всички страни на планетата, има човек, който ги пази да не се удавят. Доста безсмислено. Но това не може да бъде наименувано най-скучната професия, тъй като форумът се провежда едва веднъж на четири години и хората през останалото време пак са си спасители. Плюс това спасителят на басейна има и други задачи освен да пази хората от евентуално удавяне. Следи за химии, работно време, машинарии и т.н.
После се сетих за един човек, който с години седеше на Витошка в София. Тоест, не знам дали е бил един и същи човек, но работата му беше да държи знак, който сочи към известен ресторант. Признавам, че със сигурност привличаше внимание, дори може да е бил някой на ръководен пост в ресторанта, но това не променя факта, че човекът просто държеше една табела. Прилагам снимка. Това обаче, може да е било
Снимка: приятелски архив
След това се замислих за професии, като тираджия, нощен пазач или събирач на боклук. Все абсолютно монотонни професии, като касиерите в хранителните магазини. Имах един колега преди много време, който влезе в кратък конфликт с пазача на бариерата на склада, от който взимахме стоката. Тогава колегата, в яда си, каза на човека нещо от типа на „Айде не ми се бъркай бе, човек, и без това по цял ден работата ти е да натискаш едно копче, което вдига метален прът.“ Което, колкото и да е грубо, изчерпва голяма доза от съдържанието на тези професии и наистина в някакъв смисъл (който не ги определя напълно, разбира се) могат да бъдат сведени до това.
Но все пак реших и да видя какво казват класациите в интернет като последен източник и за моя забава открих, че на първите две места на поне три независими и непреписани една от друга класации са Агент в колцентър, професия в която повтаряш до втръсване предварително подготвени фрази и се бориш неистово да останеш в съзнание, за да можеш да си приключиш сделката.
А на незавидното първо място беше поставен модерният Проджект мениджър или на български – Управител на проекти. Това е човек, който в общи линии обикаля бюрата и работните места на колегите си, като се опитва да изглежда зает. Е, разбира се, има и „незначителни“ неща, които също влизат в задълженията му, като това да се спазва работния график и процес, да се представя добре работата на поверения му екип във фирмените презентации и много други, но това не променя факта, че практикуващите на тези позиции са в челните места на модерните „бърн аут“ класации (състояние, в което нещастен човек страда от липса на смисъл, а още по нещастен психолог или консултант се опитва да го убеди, че има такъв, въпреки, че реално няма…).
В крайна сметка, всяка професия може да бъде скучна или интересна, нали така?
5. Най-скучната книга
Нямаше как да не се включа с една такава категория, просто нямаше да съм аз. Със задоволство открих, че в класацията на най-големия сайт за четящи хора Goodreads на челното второ място е „Атлас изправи рамене“ на Айн Ранд. Тук усещам как срещу мен се надига вълна на недоволство, но трябва да кажа, че съм напълно съгласен и наистина тази книга заслужава да оглавява такива класации. Съжалявам. Дори не помня кой беше Джон Доу 🙂
Други водещи по скука книги бяха „Здрач“ (роман, който не съм имал честта да прочета), както и „Яж, моли се и обичай“. Там бяха обаче и „Спасителят в ръжта“, „Моби Дик“, „Брулени хълмове“ и още доста класики като „Да убиеш присмехулник“ както и „Ана Каренина“. Което ме наведе на мисълта, че може би твърде много гимназисти са гласували в този сайт, защото някои от тези книги може да са всичко друго, но не и скучни.
Лично аз обаче имам два абсолютни фаворита за най-скучни книги.
Едната е „Реми и призракът“. Това е френски роман за юноши от Колет Вивие, който четох като юноша. Спомням си, че ми отне около година да мина през тегавите стотина страници. На по-зрели (🙂 ) години, в момент, когато работех над себе си, реших отново да се опитам да прочета книгата. Беше ми останал мъчителният спомен и си мислех, че съм бил твърде малък, за да я разбера. Този път стигнах до 30-страница. Толкова издържах.
И абсолютният ми фаворит остава „Повест за два града“ на Чарлз Дикенс. Сега, знам, че човекът е класик, а това е най-продаваният роман на всички времена с над 200 милиона продадени книги, изпреварващ „Хобит“, „Хари Потър и философският камък“, „Малкия принц“ и „Десет малки негърчета“(преименувана по-късно на „И никой не остана“). Всъщност именно така преди няколко години попаднах на тази книга, защото търсех коя е най-продаваната в историята. Издържах едва стотина страници от нея преди скуката да ме пребори и да се откажа.
И така, мисля, че се получи добре и се надявам най-скучните неща да са ти били интересни. Само за всеки случай, ще завърша с един бонус любопитен факт:
Бонус: Интересен факт
11 април 1954 г. е обявен за най-скучният ден в историята.
През 2010 г. програмист на име Уилям Тънстал – Педоу използва търсачка, която сам е разработил наречена True Knowledge (Истинско знание), която в процеса анализира над 300 милиона исторически факта. Алгоритъмът показва, че нищо значително не се е случило на този ден. Разбира се, някакви неща са се случвали – например имало е избори в Белгия, хора са родени и починали, но нищо от световно значение не се е случило. Нито събитията са си стрували да бъдат отбелязвани на стоковата борса, нито е имало спортни събития или научни постижения. Нищо.
Денят е оспорвал титлата „Най-скучен ден“ с друг представител на същия месец. На 8.04.1930 г. ББС съобщава в редовната си емисия новини, че няма какво да съобщи и пускат 15 минути пиано музика.
В крайна сметка, ако можем да заключим по някакъв смислен начин, бих казал, че всъщност скуката е изобретение на ума и зависи повече от това как възприемаме впечатленията, които ни се представят, отколкото какво всъщност наблюдаваме. И най-висшето изкуство е човек да може да задържа вниманието си, толкова дефицитно в наши времена. Както е казал любимият ми Тери Пратчет „Хората са интересни същества – в свят пълен с чудеса, те успяха да изобретят скуката.“
Ако тази статия ти е харесала, не забравяй да харесаш и да споделиш, за да може съдържанието на този блог да достигне до повече хора. Ако искаш още такова съдържание, се абонирай за бюлетина и получавай статии директно на мейла си два пъти месечно.
Благодаря ти и усмихнат ден.
Иво.
Получавай бюлетинът на всеки две седмици, пълен с интересно съдържание. Запиши се долу!
Използваме бисквитки единствено за подобряване на функционалността! Ако продължите да четете, приемаме, че сте съгласни! Благодарим! 🙂
Comments are closed.