Рай от Радослав Гизгинджиев

„Следвай ме… Отивам на сигурно място…

Следвай ме…

Отивам право към сърцето ти…”

Рядко отделям внимание на нещо, което няма пряка връзка с личностното развитие, поне на пръв поглед, но романът „Рай” е едно от най-добрите четива, които са ми попадали. И има връзка с личностното развитие, защото ако не можеш да приемеш тайните на миналото си, никога няма да имаш смислено бъдеще. На места е скандален и провокативен, на други е изумително мъдър и дълбок, но навсякъде е открит и човешки, прям, искрен и откровен.

Напоследък да си човечен, не е често срещана черта. Фокусът е изместен към цифри, към продажби, проценти, рейтинги и подобни глупости. А срещу нас обикновено стоят хора. Стряскащо обикновени и всеки с изумителна съдба. Някои със драми, други с тайни, а трети с изумителни пътища.

В „Рай” има от всичко. Впечатляващи човешки драми и докосващи сърцето разкази. Провокации към героите и читателите и успокояващи слова, които понякога толкова жадуваме да чуем.

Това е една рядко смислена книга.

В нея се преплитат неочаквано множество истории. Картината се сменя рязко като филм, като те кара да затаиш дъха си. Първите няколко глави си мислех, че няма да мога да запомня всички действащи лица. Не само че ги запомних, но в края просто не можех да оставя книгата. Исках да чета още, и още, и още. Ако тази книга беше филм, то тя наистина щеше да е шедьовър, достоен да се бори за награди в целия свят. Наистина целият!

Всичко това не е неочаквано, като се има предвид кой е автор на книгата. Младият Радослав Гизгинджиев е освен писател – кинорежисьор. Почеркът му, който прави „Рай” толкова завладяващ, се усеща и в картините на лентата му „Изпуснати думи” направена по мотиви от разказ на Елин Пелин (с участието на Койна Русева и Георги Вачев). Той предизвиква и провокира много хора и мненията за него се различават от небето до земята. От рая до ада. Но лично аз съм забелязал нещо. Когато някой бива успешен и талантлив(а романът му е един от големите бумове в България и номиниран за дебютен роман на годината – разпродаде първия си тираж за три седмици), то той предизвиква завист. Затова изобщо не се учудвам, че в негова посока се излива и злоба освен доволните коментари на хиляди читатели.

Изкушавам се да разкажа малко от книгата, понеже някои от героите са като живи. Но няма да го направя. Не е честно, понеже много ще решат да прочетат сами романа. Вместо това, ще цитирам нещо. Нещо, което докосна мен и няма да разбули нито една от историите:

„Всички се стремим да започнем собствената си история, търсейки най-достойното или най-човешкото й начало. И винаги крием по нещо. Премълчаните истории са истинското изкуство на живота, а когато хората чуят една такава история, тръпки преминават по гърба им. Премълчаните истории крият много знание. И обикновено бихме ги разказали на един непознат.”

„Здравей, Непознат! Колко е голямо сърцето ти?”

Очаквам с нетърпение и втората част „Страници от Рая”, която трябва да излезе през септември, и тя да е достойно продължение на толкова добро начало!

Браво, Радо! Давай все така!