Home » Личностно развитие » За страданието

За страданието

Свободата не е безплатна

Блогът, който усмихва хората, Иво Tопалов, Ivo topalovПрекарвал съм дълго време в размисли за свободата и за страданието. И то до съвсем скоро. Странно, но напоследък забелязвам, че като се размисля по-надълго и широко за нещата, които са ми се случили, откривам все по-големи дълбини на причините, които са ми го докарали до главата. Звучи логично, нали?

Замислих се затова колко много предатели, използвачи, интересчии и мошеници съм срещал. Забелязъл съм, че когато срещаме еднакви хора, обикновено в това се крие някакъв урок за нас. Промяна, която трябва да направим, понеже именно малкия дефект, който трябва да си открием, предизвиква поредица от глупости в живота ни. За да е съвсем ясно прилагам и пример – чудих се защо в един определен период от живота си не мога да срещна подходяща партньорка. Не си го бях поставил за цел, но исках да изживея хубава и здравословна връзка, исках да споделям вдъхновението си с някой на по-интимни нива. В същия период срещах само крайно неподходящи дами. Или бяха твърде освободени в начина си на поведение или пък напротив – търсеха сигурен партньор едва ли не доживот. Започнах да се самоанализирам, за да открия каква е причината, търсейки я в мен. Бях повече от изненадан, когато открих, че на конкретния етап за мен нямаше нищо по-важно от свободата (желанието за свобода завладява само хората, които са в затвора, но за това по-подробно друг път). Можех, ако реша, да замина на следващия ден нанякъде за няколко месеца. Или да се преместя за постоянно в друга държава. Не че исках, но можех да го направя. Нито работата ми, нито приятелите, нито обстоятелствата, в която и да било друга сфера от живота ми можеше да ме спрат. И това ми харесваше. Това невероятно чувство на лекота и безметежност е просто незаменимо. Чувството на пълен контрол над собственото съществуване.

Разбира се, това е един вътрешен конфликт, който носи неяснота и малко несигурност. Не може в едно и също време да сме свободни и да имаме някой, с когото да споделяме интимно. Точно както и любимото куче заробва! (Не сравнявам интимните отношения с отглеждането на кучета, просто метафората е подходяща). Всеки един конфликт, който държим в себе си, обаче носи необходимата доза страдание, за да можем да се мотивираме да предприемем действие и да извършим необходимата промяна в нас. А страданието се трупа. Проявява се във всяка сфера: любов, бизнес, приятелство, съседски взаимоотношения, и много други. Колкото повече отлагаме промяната, толкова повече налягане се натрупва, което е необходимо да бъде освободено.

Както се бях увлякъл в горните мисли, изведнъж се озовах в положение, в което се чудех защо е необходимо страданието. След известно време безплодни усилия да го измисля се отказах. (Само да направя едно уточнение, че съм изчел огромно количество психологическа,езотерична и духовна литература по въпроса за страданието. Знам, че сами си го причиняваме. Също, че е въпрос на избор.) Както много пъти се е случвало в живота ми, в момента, в който се отказах да мисля, отговорът се изправи пред очите ми. Този път дойде от една книга, чието пррочитане отлагах дълго време по неясни за мен причини. Книгата е със заглавие „Свързването” и е написана от Антъни Силард.

В момента, в който прочетох първата страница и разлистих книгата, пред мен се откри нова глава. Авторът я беше нарекъл:

Свободата не е безплатна!

Просто и ясно, и изключително вярно, като на американски плакат. На всичко отгоре не срещах това изречение за пръв път. Но този път оставих книгата в скута си и дълго гледах през прозореца. Всяко нещо, което желаем независимо дали е свобода, пари, връзка, или друго идва при нас, когато сме готови да го приемем. За да сме готови да го приемем трябва да сме го заслужили. За да заслужим нещо, трябва да сме го изстрадали. Често съм споменавал една метафора на Майкъл Крайтън и дори може и да съм я писал някъде, но искам да я използвам и сега. Представете си един каратист. Тренирал е 10 години. След 10 години в този спорт всяка част от тялото става оръжие, а човекът става изключително опасен. Но силата му се дължи на дългогодишни тренировки и много, много упорит труд. Някак си в процеса е успял да придобие и дисциплината да не злоупотербява с нея. Придобил е правото, заслужил е да има силата. В същото време, човек закупил силата под формата на ловно оръжие е много по-склонен да я използва неправилно. Това важи и за връзките, парите, успеха, свободата и за каквото още се сетите.

Тогава осъзнах нещо, което и досега ми резонира като истина. Страданието е това, което ни прави достойни. Само така разбираме цената на това, което сме придобили.

Тогава избрах да прекратя страданието. Седнах и на един лист написах всичко, за което страдах към момента. След това, на обратната страна на листа, написах всичко, на което може да ме научи това.

Успокоих се и изпитах благодарност.

Иво Топалов, 21.06.2012 г.

Comments are closed.