Развитие по време на пандемия

topalov
Личностно развитие, Мотивaция, Психология, Социални
мар., 22, 2020
Коментарите са изключени за Развитие по време на пандемия

В края на текста има видео, от което е изваден текста. Приятно четене!

Здравей, Читателю!

В момент, в който цялото обществено внимание е насочено към пандемията, хората са разделени на две най-малко.

Едните, които се паникьосват и заразяват, и другите с паниката си. Другите, които се държат сякаш всичко си е наред и нищо необикновено не се случва.

Точно в такъв момент, аз избирам непопулярен, особено напоследък, начин на изразяване – а именно писмен текст (ужас, не е видео, а никой вече не чете и почти никой не може да си задържи вниманието доброволно повече от 90 секунди). Но този текст е насочен именно към тези, които все още могат да избират на какво да отдават вниманието си. Според мен само те могат да ме разберат.

Независимо към коя от двете групи принадлежите, със сигурност можем да се съгласим за едно. Положението днес е ужасяващо.

От една страна стои вирусът и неговите жертви. Както каза един приятел наскоро в общ чат: „ако ти се случи в семейството, изобщо спираш да гледаш статистика.“ Това, което искам да кажа е, че много хора губят ненужно живота си в момента. Припомням, че причината за цялата тази криза е фактът, че един човек, на другия край на света, в недоимъка си и борбата за оцеляване е изял полусуров прилеп. Това са фактите. И сега заради тази постъпка, сме изправени пред безпрецедентна паника, оскъдица на медицински и хранителни запаси и евентуално – финансов колапс на системата, каквато я познаваме.

Това е именно и другата страна, която може да причини повече болести и смърт от самия вирус и духът на заболяването може да ни преследва още десетилетия напред в бъдещето. Финансовата криза, която застрашава бизнеса, работните места, финансовите пазари, пенсионната и здравната система и други измислени и реални инструменти, от които зависи реално дали ще оцелеем като вид и, ако оцелеем, какво качество на живот ще имаме.

Това са фактите и предизвикателствата, пред които сме изправени. Без емоционална оценка, без да влизаме в патос или паника. Опасностите са реални, но може да са по-далеч, отколкото медиите се опитват да ни накарат да вярваме.

Исках тази статия да е нещо като малка подсказка за това какво може всеки един от нас, поотделно (все едно имаме избор заради карантината в момента 😉 )

Всъщност по време на пандемия, криза или по спокойно време, има само едно нещо, което е важно. Това е собственият фокус на внимание. Къде доброволно го насочваме и къде успяваме да го задържим. Нищо друго не е важно.

По принцип, има три вида внимание, за които аз говоря в обученията ми. Механично, привлечено и доброволно. В този случай, доколкото е възможно без никаква подготовка, говорим за доброволно насоченото внимание и как то може да повлияе върху живота ни.

За да можем да се чувстваме добре и да се развиваме, трябва да изберем къде насочваме вниманието си. И това са моите предложения, как можеш да се погрижиш за себе си в условия на карантина или доброволна изолация.

Внимавай какво гледаш и какво четеш.

Не всички статии целят развитие и добруване, като тази, която четеш в момента. Много от информацията, която се споделя в социалните мрежи или в публичното пространство има за цел да привлече повече читатели/зрители. Сметката е проста, колкото повече зрители има дадена информация, толкова повече пари генерира тя за този, който я пуска в общественото пространство. В този смисъл, да, разбра ме правилно. Пари се правят от скандала, пари се правят от шокирането на аудиторията, а в момента – пари се правят от паниката на хората. И медии, кризисни щабове, телевизии и прочие НЯМАТ интерес да успокояват хората, защото губят пари.

Заради това, трябва да поемеш в свои ръце информацията, която достига до теб. Информирай се само от сайтове на надправителствени организации, когато е възможно. Чети сайта на Световната здравна организация или Worldmeter. Там са основно цифри, но са показани и броят на хората, които са се възстановили, което ще ти покаже, че картината не е толкова страшна и може би разрешението е по-близо, отколкото кризисният щаб очаква.

Определи си какво да правиш и какво искаш да развиеш, докато си вкъщи.

Така или иначе си изолиран. Така или иначе, колкото и да го отричат пред себе си и пред другите, все повече хора вътре в себе си са наясно, че животът им няма да продължи по същия начин, както е бил досега.

Виждам една голяма възможност в тази ситуация. Възможност, тази пандемия да събуди много хора. Да бъде нещо, което в работата се нарича „Първи съзнателен шок“. Това е събитие, което толкова те изкарва от рутината и механичността, че те кара да получиш нова гледна точка към нещата, което те прави по-осъзнат и по-чувствителен към това, което ти се случва. В живота, всяка по-неочаквана трагедия и всяко непотърсено щастие могат да играят ролята на първи съзнателен шок.

Както се случи с Чернобил, където природата превзе града и въпреки радиацията екосистемите процъфтяват (макар и с по-кратка продължителност на живота), може тази ситуация да ни накара да видим, че друг начин е възможен и постижим. Четох, че каналите във Венеция са се избистрили, заради липсата на туристи. Виждам статуси в социалките на много хора, които забелязват качествена промяна във въздуха в големите градове. Може би точно това е нещото, което ще позволи на планетата да си поеме дъх. А може и аз да съм твърде голям оптимист 😉

Идеята тук е, че трябва да избереш върху какво да отдадеш вниманието си, докато си под карантина или доброволна изолация.

Ще получиш едно определено качество в живота си, ако постоянно следиш постове на паникьосани хора или погребалните физиономии на новинарите в извънредните емисии.

Ще получиш коренно различно качество в живота си, ако съзнателно избереш да се информираш сам и със свободното внимание да направиш нещо за собственото си развитие.

Например да прочетеш всички книги, които съм сигурен, че си събрал на нощното шкафче и които те очакват, въпреки че някои от тях са купувани преди години.

Или пък, да избереш да направиш здравословен навик (според специалистите отнема между 21 и 66 дни, но специалистите не знаят особено много по темата, от мен да знаеш. Навик можеш да създадеш и за един ден, ако решението е придружено с осъзнаване, ама за това някой друг път). Започни да правиш упражнения у дома, ако си отлагал твърде дълго записването на фитнес и търсенето на инструктор. Започни да четеш поне по час на ден, започни да медитираш, да водиш дневник или да правиш осъзнати разходки на карантинна социална дистанция 😉 . Всеки един от тези навици, които ти казвам може да бъде животопроменящ.

Но намери начин да го следиш, като маркираш успешни и неуспешни дни. Това ще ти помогне да връщаш вниманието си към желаното поведение, особено ако не си работил над себе си в този аспект.

Направи си равносметка. Виж къде се намираш и къде искаш да бъдеш в бъдещето:

Още нещо полезно, което можеш да свършиш по време на изолация/карантината.

Вземи един лист и си задай някои въпроси. Въпросите са основен коучинг похват и помагат да се насочи фокуса в правилната посока. Няма по-добро време от сега за това.

Погледни основните сфери на живота си. Как се справяш с финансите? Какво се случва с връзките ти(не само интимните, но и с приятелските и клиентските)? Доволен ли си от финансите си или искаш да търсиш ъпгрейд? Ако продължиш да живееш по начина, по който го правиш какво ще се случи с теб след 5 години? А след 10? Изпълнил ли си поне половината от това, за което си мечтаел като тийнейджър или потокът на живота те завъртя така, че дори не знаеш как се озова там където си?

Вземи един лист, затвори очи за 10 минути и след това ги отвори и писмено отговори на въпросите, които биха били важни за теб.

Има две основни неща, за които да внимаваш. Първото е честността. Бъди честен със себе си е първото правило на личностното развитие. И е много по-трудно отколкото изглежда на пръв поглед. Ние обичаме да рационализираме, да си измисляме обяснения защо правим това, което правим.

Другото е, да не се осъждаш. Независимо какви са отговорите на въпросите, това е ОК. Ще повторя. Независимо дали си доволен от отговорите, това е ОК. По две причини. Едната е, че това те е довело до мястото, на което си в момента. За добро или зло, тези избори са те направили човека, който си, дали са ти това, което имаш в момента, изградили са всички твои добри страни. Другата причина е особено важна, ако не харесваш отговора си. Тя е, че сега в момента си даваш сметка за това какъв си и имаш право да направиш различен избор. Не е нужно да продължаваш посока, която си поел, а имаш право да промениш живота си. Всъщност, ако не ти харесва мястото на което се намираш в момента, твой човешки дълг е да промениш посоката на живота си. И помни, че ти можеш да го направиш, стига само да поискаш.

В общи линии, това е което имах да ти споделя за настоящата ситуация. Моля те, независимо дали смяташ нещата за сериозни или за параван на други събития, не забравяй да се довериш на здравия разум, вземай предпазни мерки и пази себе си и близките си. В същото време, използвай периода и шока, който ни се случва, като опорна точка за качествена промяна в живота си и възможност за цялостна нова посока. В крайна сметка, мъдрите все повтарят, че не е важно какво ни се случва, а как ние реагираме на това, което ни се случва и какво избираме да направим, след като нещата са ни се случили.