Tag Archives: Сугестология

Блаогът, който усмихва хората, Иво Топалов, Ivo Topalov

Д-р Георги Лозанов, какъвто го познавах

topalov No Comments

Блаогът, който усмихва хората, Иво Топалов, Ivo Topalov

снимка: 2011 г.

Мили приятели,

В този пост основното няма да са усмивките, а историята на един велик човек, който ни напусна. На 6.05.2012 г. почина големият български учен д-р Георги Лозанов, навръх именния си ден.

Опитах да намеря малко информация за него и порових в интернет. Има много интервюта, статии и очерци, които разказват за него или за Сугестопедията (ще я пиша с главна буква, защото заслужава да бъде изписвана единствено така), чиито баща е той. Но аз исках да ви разкажа една различна история за ученият, за психотерапевтът, който реши да се занимава с деца и създаде най-добрия метод за учене на чужди езици в света според ЮНЕСКО (от която между другото има издадена препоръка за внедряване на неговите методи в държавното образование).

Исках да ви разкажа за човека, с който имах честта да се запозная покрай работата си през 2010 и 2011 г.. Срещнах го няколко пъти, всичките в Сливен, където живееше от 2008 г. Също така имах достъп и до някои книги от библиотеката му, в полетата на които той си беше водил бележки, но това е една съвсем различна история. Когато се запознах с него, вече живееше в хотел срещу общината, заедно с Ванина Бодурова, негова асистентка и преподавател-сугестопед, както се нарича, която отнемаше време от собственото си семейството, за да се погрижи за спокойствието на ученият и възможността му да изживее нормално последните си дни. Или поне така ми се стори тогава. Учудих се, че не се намира в София, при собствената си внучка, но реших да не разпитвам на тази деликатна тема.

Мога да ви разкажа за това, как един възрастен човек беше оставен да живее със социална помощ от Австрийското министерство, вместо да бъде взет под закрила от държавата, в чието име се беше трудил цял живот, но няма да го направя, защото може да останете с грешно впечатление. Може да си помислите, че д-р Лозанов е бил слаб. Заради напредналата му възраст и аз така си мислех, когато отивах за първи път към Сливен, Признавам, бях подведен и от инвалидния стол и от 24 часовата грижа, която му бе необходима от гореспоменатата жена. До момента, в който не заговори и не погледнах в очите му. Тогава видях разликата.

Преди да продължа бих искал да ви кажа един от принципите на Сугестопедията. По време на работата си като завеждащ главен лекар в Държавната психиатрична болница в Курило д-р Георги Лозанов открива, че човешкото същество е изградено от множество личности. Даже има посветен труд на това. Не само неговите пациенти, но и хората, които се водят за нормални, проявяват различни личности при различните стимули, поднесени от средата. Това означава, че вие сте едни, докато гледате телевизия, други, когато сте на сватба, трети, когато се излежавате на плажа или работите, и съвсем различни, когато учите или пиете кафе с приятели. Това също така означава, че когато една от нашите личности усвои някакво познание или рефлекс, то не е задължително другите да го притежават. Тоест, ако се научите на нещо в работата, но сте поставени в среда сред приятели е много вероятно да не можете да си спомните придобитото знание, което е втора природа в офиса. Стана ли много объркано?

Блогът, който усмихва хората, Иво Топалов, Ivo TopalovВсъщност всички сме наблюдавали този ефект многократно в живота си. Задачата, която той поставя на своите преподаватели, и за която ги снабдява с най-добрите инструменти в света, е да извадят личността, която учи и запомня най-добре. Дори още повече, ако може да свържат знанието през всички личности. За да го направят, преподавателите трябва да се свържат с истинското, с основното във всеки от нас. С нашата същност, ако щете. Няма да навлизам в повече подробности, за да мога да се върна към разказа, но съм сигурен, че тези от вас, които имат познания и интереси в психологията, вече знаят защо Сугестопедичният курс, съобразен с принципите на Сугестологията, има доказан терапевтичен ефект върху преподаватели и ученици.

Сега – да се върнем към основното. Искам да ви разкажа за някои от неговите личности, които имах късмета да видя.

Когато се качихме в стаята на д-р Георги Лозанов, за да ни покаже той различни видео материали и да ни разкаже за работата си, той се държеше малко като диригент. Легнал в леглото си, завит до кръста, той размахваше ръка към асистентката си Ванина и й казваше какво да прави. Първо да пусне запис от един експеримент, после да му помогне да разкаже за конференция, или да допълни смешна случка от института.

Филмите и историите им разказваха за една институция. За един човек, който беше отказал да възприеме скромно общоприетата норма и даже беше насочил научните изследвания на целия си екип в посока на разширяване на познанието. Ако науката беше религия, неговите експерименти сигурно щяха да бъдат обявени за ерес, а той публично порицан.

Докато пиша постоянно си напомням, че този текст трябва да е кратък, за да не се превърне в малка книга, но е трудно да се предаде с малко думи нещо толкова грандиозно. За научните му експерименти само с две думи. Той си позволява да обяви човешкият мозък и подсъзнание за нещо безгранично, а способностите им – за безкрайни. След това си позволява многократно да проведе експерименти, които го доказват. Например да накара човек да запомни за един ден повече от 1000 думи на чужд език, който никога не е учил преди. Да ускори учебен процес с около 10 пъти сред група малки деца. Да събере в една зала множество професори и да им направи курс по чужд език, който не познават и да им преподаде 100-тина думи, и много, много други. Всички експерименти са проведени многократно, а резултатите им – публикувани на много места, затова който се интересува, нека провери сам.

Изумителното е, че в основата на теориите му са залегнали и много високи ценности, като например любовта (майчината любов). Тя е в основата на всичко и един от най-важните от 7-те закона, до които е достигнал. Но това, което седи преди всички закони е Престижът (забележете главната буква отново). Това е образът на преподавателя, неговият облик. Престижът се изгражда чрез достойнство, чрез висши ценности, доброта и чистота на постъпките. Един мъдър писател беше написал някога за един от героите си: „Вие не разбирате, той е различен. Той не се страхува, защото никога в живота си не е извършил нищо, от което да го е срам.”

Докато лежеше в леглото и разказваше за научната си работа и живот, д-р Лозанов имаше осанката на величието около себе си, подсилена с ореол от бялата му коса и дългата му брада. Така, както изглеждаше тогава, винаги съм си представял Айнщайн към края на живота му. Въпреки че беше затворен в малко и немощно тяло, пред нас говореше исполин. Можеше лесно да се чуе в думите му, можеше да се усети в увереността на гласа му, а величието му можеше да се види в протегната му ръка.

Последният път, когато бяхме при него, след сесиите за научните му трудове, решихме да отидем на разходка в Сливен, където живееше, според създалите се около него обстоятелства. Бяха последните дни на есента на 2011 г. и въпреки че слънцето се опитваше да стопли града, дъхът излизаше на пара от устите ни. Разхождахме се дълго, а  на мен ми бе позволено за известно време да бутам количката на Доктора. Рядка чест бе някой да бъде допуснат чак толкова близо по различни съображения. В дните на късната есен, когато човек се задържи по-дълго навън, му става студено. Предполагам, че му става още по-студено, ако седи в стол и го бутат, вместо да върви и да се движи кръвта му. Въпреки това д-р Лозанов предложи палтото си на младата дама, която ни съпровождаше. Звучи малко като ежедневна случка, но се замислете колко достойнство и сила има в това да предложиш дрехата си, когато замръзваш.

Блогът, който усмихва хората, Иво Топалов, Ivo Topalov

Д-р Евелина Гатева и д-р Георги Лозанов

Такъв беше д-р Лозанов, когато го видях. Направихме четири няколкодневни сесии с него, в които научих невероятно много. В един момент, след първите срещи и благодарение на разговорите, имах чувстовото, че всички знания, който съм придобил последните няколко години от различни книги и курсове са се свързали помежду си и най-накрая мога да видя смисъл в цялата картина. Сякаш воал бе премахнат от очите ми и започнах да виждам още по-ясно. Чувството беше кратко, но никога няма да забравя човека, който го донесе.

Мога да продължа да говоря за това какво съм научил от Доктора, когато съм го виждал и от книгите, които имах удоволствието да прочета, написани от него, както и част от личната му библиотека с негови бележки в полетата, но не искам да се получи тънка книжка. Затова ще кажа само това: на последната сесия говорихме за силата на ума и мисълта, за мощта на очакването. Много от съвременните водещи личности и суперзвезди в областта на мотивацията, приложната психология и личностното развитие почиват върху работата и изследванията на възможностите на човешкият мозък, извършени от Георги Лозанов. В това число имена като Антъни Робинс, Екхарт Толе, Дийпак Чопра и много други по-малко познати. Само за да стане малко по-ясно, ще ви споделя, че един от законите е Очакването. Преподавателят трябва да очаква да се случи нещо специално в класната стая. Очакване със силата на мощна вяра, абсолютното знание, че ще се случи нещо необикновено. Сесията завърши като след всички видеа и истории той се обърна директно към мен и каза:

„- Запомнете, всичко е психика. Всичко е психика! Това е!”

Хората сме толкова малки, че когато си замине една звезда, когато угасне един хилядолетен гигант, дори не забелязваме. Звездите са толкова големи, че рядко такова събитие може да се случи повече от веднъж в човешкия живот. Въпреки това ние го подминаваме, защото сме забързани или имаме много по-важни неща. Но в природата нищо не се губи, а енергията само се трансформира. Затова когато умре звезда, някъде другаде се ражда живот, когато угасне гигант – се ражда цяло съзвездие.

Искам да завърша с любимата му песен (виж долу). Докато я слушате, моля помислете си какво ли би станало, ако Сугестопедията, чрез която нормалният процес на учене се ускорява до 10 пъти, стане основа на държавното образование у нас и какъв ефект би имало това върху живота на идните поколения.

Също така бих искал и да кажа:

– На добър път д-р Лозанов и едно огромно благодаря за работата, която извършихте, както и за човещината, която донесохте на този свят!

Поклон!

Иво Топалов, 12.05.2012 г.

Бюлетин

Запиши се в бюлетина, за да:

- научаваш пръв за новите статии и съдържание на Блогът, който усмихва хората
- да получиш веднага комикс за новогодишната резолюция
- да изразиш по този начин своята подкрепа към моите начинания и инициативи (Благодаря ти предварително)





Име (задължително)

Email (задължително)

 Искам да получавам поща от БКУХ

Фейсбук