Tag Archives: психология

Блогът, който усмихва хората, Иво Топалов

Прах за пране или разказ за силата на бялото

topalov No Comments

Блогът, който усмихва хората, Иво ТопаловНе вярвам на всичко, което се опитва да ме изплаши. Всеки се опитва да бъде пророк по някакъв начин. Родителите например ни казват: “Ако не учиш, нищо няма да излезе от теб!”. Религиозните хора ни казват, че ще отидем в ада, гурутата – че ще станем жертва на негативните си мисли. Рекламите – че ако не изберем правилния прах и паста за зъби прането ни ще е сиво, а зъбите ни ще изпадат. Всеки, който иска от нас да направим нещо, се прави на пророк. И се опитва дори да ни изплаши по някакъв начин. Разбира се, има я и съвременната философия, която ни казва да се върнем в настоящия момент. Не съм съвсем сигурен какво точно означава това. Мисля, че има нещо общо с това, да не съжаляваш за миналото и да не се отвличаш в мечти по далечното бъдеще. Май и философите не са съвсем прави. Та нали ако не мечтая, това ме връща на равнището на животните. Разбира се, винаги съм се възхищавал на трикраките кученца. Особено, когато видя такова да си играе. Това се казва пълно приемане на условията и на настоящата ситуация, както и на това, с което разполагаме към настоящия момент. Кученцето приема напълно факта, че е останало само с три крачета и започва да си играе всеотдайно. Единствено хората, които го наблюдават си мислят: “Горкичкото, а можеше да има четири крачета!”. В този ред на мисли, ако живея само и единствено в настоящия момент, и приема това като единствена причина да бъда щастлив, както философите предлагат, то мога спокойно да седна в ъгъла на някоя стая, с лице към стената и да изживея пълноценно остатъка от живота си. Искам повече от това! Mисля, че всеки човек иска повече от това. Та къде се срещат съвременната философия, духовността и рекламата на прах за пране? Трябва да използваме това, с което сме дарени. Мозъкът ни е съвършен инструмент, с който можем да постигнем предварително поставени цели. Колкото по-точни и конкретни, толкова по-добре. В същото време, според мен трябва да приемем ситуацията, в която сме напълно и безрезервно, и да предприемем действие по посока на мечтите си, независимо от всички ограничаващи ни обстоятелства и неща. В смисъл, ако се налага да си играем с пръчка, да я подхвърляме и гоним само с три крака – така да бъде! Щом кученцето е способно на това и може да го направи, значи и върха на биологичната пирамида също трябва да е в състояние да го направи. А колкото се отнася до праха за пране, научих нещо страхотно от зъболекаря ми. Той ми каза така: “Иво, зъбите ти не са жълти, просто очите ти са твърде бели! Мозъкът ни възприема бялото единствено като го съпоставя с друго бяло. Очите ти са най-близо и затова решаваш, че зъбите жълтеят!”. След като го каза, ми избели зъбите. Сигурно, за да отиват на очите ми. Но аз вече бях наясно. Мозъкът възприема всичко чрез сравнение. Дори и настоящата реалност и цялостната ситуация, в която се намираме. Например, доста често българите се чувстваме зле, защото се сравняваме с другите страни от Европа, които по стечение на множество обстоятелства, са по-добре от нас (по някакви измислени от нас показатели). Можем спокойно да се сравняваме с други страни, които са по-зле от нас и да се чувстваме добре по собствен избор. Когато спомена това в разговор и го дам като пример на някого, за да успее за свое собствено добро, моментално да спре да завижда на богатия си съсед, обикновено получавам отговор от типа на: “Ама аз се сравнявам с някой, който е по-добре от мен, защото искам да се чувствам по-добре. Искам да се меря с Щатите, не с Африка.” Добре, щом настояваш, всеки има право да си избира как да се чувства. Но помисли ли, в каква позиция те поставя това? Вместо да се обърнеш в посоката, от която идваш, да видиш дългия път, който си изминал, и да се поздравиш за смелостта, находчивостта и огромния късмет, който си имал дотук, ти се взираш в едно измислено бъдеще и си казваш: “Колко кофти, че още не съм постигнал това, което толкова много искам, как искам да съм там, а не тук! И ми е зле, и съм сърдит!”. И се обезкуражаваме сами по този начин. Имам новина за теб! В теб има страхотна сила. Сила, която дори не си подозирал, че притежаваш. Само трябва да избереш как да се възползваш от нея. Бях просто изумен, когато наскоро срещнах един преуспял човек, когото познавам преди успехът да го поздрави и прегърне. Първото, което ме втрещи беше осъзнаването, че този човек не си дава сметка, колко е успешен. Той е постигнал всичко, което би могло да примами мечтите на 90% от хората, но все още търсеше. Този човек има престижна и много добре платена работа, кара страхотна кола, има дом, здрав и красив е, и може да има всяко момиче, което пожелае. Второто, което ме стъписа, беше признанието от негова страна, човек, от когото винаги съм се впечатлявал, че ми се е възхищавал, когато сме били малки. Дори не можах да измънкам: “И аз на теб!”. Разбрах, че всичко е възможно и реалността е резултат от това, как я възприемаме. Затова искам да кажа на всеки, който се е отчаял по някаква причина или не се чувства добре със себе си, или ситуацията, в която се намира. Преди да се предадеш, се погледни в огледалото. От там обикновено наднича най-добрия ни приятел. Той иска само най-доброто за нас и нему дължим да се чувстваме силни и щастливи. Тук и сега, не някога в бъдещето. Поздрави се докато се гледаш, усмихни се сам на себе си, дори ако друг не желае да го направи, и се почувствай силен и уверен, точно както човекът, който те гледа заслужава. Силата е във всеки от нас, близо под повърхността и както мъдро казваше учителят Йода: “Нека силата бъде с теб!”. Усмихни се приятелю и си дай радостта, която заслужаваш! Иво Топалов, 13.07.2011 г.

Блогът, който усмихва хората, Иво Топалов

Българската депресия или позитивния поглед върху негативното

topalov No Comments

Блогът, който усмихва хората, Иво ТопаловДо последно се двоумях дали да подхвана една толкова негативна тема. Наистина ми е неприятно, но някой трябва да го направи. През декември месец списание Иконъмист1 ни определи като най-нешастната нация на света според доходите на глава от населението. Дали това е случайно или е резултат на 20 годишно промиване на мозъците? Как стигнахме до там, че бедните африкански държави, със всичите им прилежащи проблеми като глад и болести, са по-щастливи от вечно недоволните българи? Направило ли ви е впечатление как ни биват поднасяни новините? Как една тревожна двойка застава с тъжните си лица на екрана при всяка емисия новини, по всяка една телевизия, и започват да ни разказват колко нещастия са се случили днес, колко тревожна е ситуацията на България, как търсят вина за всичко, което се е случило или което може да се случи. Например, направи ми впечатление един репортаж, говорещ за опасността, грозяща Европроект. Интервюираха отговорно правителствено лице. Припомням, в репортажа се говореше за ЕВЕНТУАЛНА опасност, която грози голям инфраструктурен проект. Начинът, по който репортерът задаваше въпросите си, накара горкия човечец да изпитва вина за нещо, което МОЖЕ да се случи. Даже накрая го питаше и кой щял да поеме вината. Е, това ако не е фабрикуване на страх, здраве му кажи. Бих искал да попитам репортерът дали си представя как неговата жертва ще работи следващите няколко дни с живата мисъл за това, какво може да се случи и как ще поема вината. Друг потресаващ и безумен пример. Миналия уикенд ми се наложи да изгледам една новинарска емисия. Трябва да ви кажа, че умишлено избягвам новините по телевизията от известно време и гледам да се информирам по други начини. Но в случая нямаше как и ги изгледах. Ставаше въпрос за обезлюдяването на селските райони и, забележете словосъчетанието: “селата призраци”. Бях разтърсен. Не вярвах на очите си. Отделиха половината емисия да ни убедят колко страшно е това, което се случва. Как имало мъртви села. Имаха си даже репортажи от мястото, графики и карти, оцветени с червен цвят, за да покажат най-засегнатите райони и репортерка с жалостив глас на черен фон. Страхотно, просто класика. Не обърнах особено внимание на репортажа, докато вчера в един разговор с приятели не се повдигна въпроса. Изненадах се че всичките са обезпокоени от информацията. Каква невероятна простотия и подлост! Знам, че не трябва да се съди, но е по-силно от мен! Няма значение дали е съзнателно от страна на журналистите или не, но това е манипулиране на фокуса на обществото! Когато са получили информацията са имали избор. Дали да представят новините по положителен или по отрицателен начин. Познайте кое са избрали. Важно е особено, когато имаш пряк достъп до толкова много хора, да представяш нещата от добрата им страна. Има разлика дали говориш за обезлюдяване на селските райони или говориш за увеличаване на урбанизацията на градовете, което засилва икономическата им мощ, нещо толкова важно в трудни времена. Дали говориш за това кой ще поеме вината, ако даден проект се издъни или говориш за страхотната смелост на човек да ръководи даден проект, дори при неизменните опасности от провал, които са възможни при всякакви проекти. Всъщност това са само два примера, а всъщност последните 20 години ни заливат отвсякъде с информация за възможните опасности, за наказване на виновни, които се измъкват, за лошото мнение, което другите държави имат за нас, за отчаянието на хората в България и така нататък и така нататък. Просто безумие. Всеки, който се е занимавал поне малко с личностно развитие и малко психология знае: получаваме това, върху което се съсредоточаваме. Затова не е чудно, че България прилича на човек в депресия. Изпаднал в отчаяние, отблъснал приятелите, които искат да му помогнат и изпаднал в омагьосания кръг на самосъжалението и самообвинението дотолкова, че понякога се замислям дали не е време да извикаме някой от световноизвестните психотерапевти, за да ни помогнат. Може би това е помощта, която толкова време чакаме. Стига толкова негативно, че направо се задуших. Скоро стана въпрос в разговор с един близък за мен човек за Южна Корея (не си направих труда да проверявам информацията, ако някои знае нещо допълнително, ще бъда благодарен да ме осведоми). Не знаех, но там негативните новини и сутрешните блокове са забранени със закон! Колко хубава политика, призовавам за прилагането й по спешност в България! Не само това, но всички телевизии са задължени да отделят еди какъв си процент от сутрешната си програма за успокояваща музика и картини от природата! Това не приключва всичко. Сутрин имат коли, които обикалят и разказват за постиженията от предишния ден, като икономически ръст, завършени проекти и т.н.. Какъв старт на деня! И ако погледнем последните 20 години от историята на Южна Корея можем да си дадем сметка има ли смисъл подобна политика. Най-бързо развиващата се страна от региона след Китай, дом на Samsung, дом на Daewoo и други промишлени гиганти. И после можем да погледнем ние върху какво сме се съсредоточили последните десетилетия и да погледнем и нашите резултати. Ако България беше човек, щях да препоръчам разходки сред природата и антидепресанти. Няма как това да се случи, но има други неща, които могат да се направят. На първо място трябва да признаем, че сме нещастни и че всичките сме в кюпа. В това няма нищо лошо, всеки има сривове. Въпросът е какво правим след това. Има вариант за спасяване поединично и от там трябва да се започне, признавам. Има много щастливи и успели хора в България, но те имат една много характерна обща черта. Всички са единаци, откъснали са се от нещастните и са се обградили с хора, които поддържат идеите и вярванията им. Трябва да разберем обаче. Всички сме в кюпа. Да се събудим и отърсим е задължение, което всеки един от нас има. Човек, изпаднал в депресия и отчаяние, обикновено не иска да напусне сам това състояние. То носи временно успокоение, но дългосрочно предизвиква саморазрушителни поведения. Ако искаме да излезем от това състояние, трябва да сме наясно с ползите, които то ни носи. Когато се самосъжаляваш, ти се освобождаваш от отговорност за собствените си действия. Другите не могат да те държат отговорен, ако са ти се случили лоши неща извън твоя контрол (тази тема ще я разгледам подробно друг път, защото също е много интересна и контролът, който имаме над ситуацията е доста по-голям, отколкото си представяме). Също така отчаянието намалява вината, защото е форма на покаяние. В смисъл, наказвайки се с отчаяние, човек се покайва за действията, които са го довели до настоящето му и се освобождава от поемане на отговорност за това, както и се освобождава от задължението да го направи. Тук е важен момент да се отбележи, че това е илюзия и всеки е отговорен за настоящето си. Знам, че това може да породи спорове, но е важно да приемем, че не сме безсилни и всичко зависи от нас. Какво можем да направим? Как да излезем от омагьосаната въртележка? Винаги можем да последваме примера на Южна Корея, който толкова харесвам. Но всъщност, това не може да ни помогне. Досега 20 години се движим по посоката на напредналите държави, с малко люшкане тук там в избора си на модел за подражание, се опитваме да копираме моделите, които те прилагат, за да постигнем техните постижения. В този ред на мисли, ако копираме това, което се случва в Южна Корея, би било поредното повтаряне на същото действие. А както е казал мъдрецът: “Дефиницията на лудостта е когато повтаряме едно и също действие, а очакваме различен резултат”. Мъдрецът е Алберт Айнщайн. Или както близък мой приятел обича да казва: “Решението не може да бъде резултат от мисленето, което е породило проблемът.” Мисля, че цитира същия човек. Та отговорът не е да копираме каквото и да било или да подражаваме с моделите си на която и да било напреднала държава. Отговорът е в нас. Трябва да разберем, че всичко зависи от нас поотделно и заедно. Трябва да намерим собствената си мисия. Държавите, на които подражаваме имат собствени мисии, дали те са икономическа доминация или културна доминация няма значение! Те са си техни мисии. Ние трябва да имаме собствена. Това е единствения начин да излезем от този кръг. Само за момент си затворете очите. Представете си, че живеете в държава, която има собствена мисия, собствена цел и собствена ясна посока! Независимо каква е! Да бъде духовен център, да призвежда нещо уникално, да е дом на идея или каквото и да било друго, което може да се досетите. Представете си, че посоката е ясна, целта е поставена, а мисията си е наша! Какво прекрасно чувство, а? Сякаш веднага ще се отърсим от обвиненията, които отправяме постоянно към управляващи и управлявали, към другите, които са ни виновни. Сякаш веднага ще спрем да гледаме към това колко лошо ни било и ще поемем в своята посока с вдигната глава и усмивка на устните, убедени в прекрасното си бъдеще. Всичко е възможно, ако се отърсим от миналото си. Човек, който живее в миналото, няма бъдеще. Държава, която живее в миналото, няма бъдеще. Човек и държава със собствена мисия са значими в собствените си очи. Процесът започва от теб и от мен. Започва с действията, които предприемеме всеки един ден! Започва с това, върху което се съсредоточаваме и начинът, по който си избираме да гледаме на него!  Процесът започва от сега! Даже за някои вече е започнал! Вдигни глава! Изправи раменете! Усмихни се! Очаква те страхотно бъдеще! Очаква ни страхотно бъдеще! Поздрави и усмивки! Иво Топалов, 23.02.2011г. ____________________

  1. The Econimist, 17.12.2010г., http://www.economist.com/node/17722557

Бюлетин

Запиши се в бюлетина, за да:

- научаваш пръв за новите статии и съдържание на Блогът, който усмихва хората
- да получиш веднага комикс за новогодишната резолюция
- да изразиш по този начин своята подкрепа към моите начинания и инициативи (Благодаря ти предварително)





Име (задължително)

Email (задължително)

 Искам да получавам поща от БКУХ

Фейсбук