Tag Archives: личностно равитие

Блогът, който усмихва хората, Иво Топалов

Прах за пране или разказ за силата на бялото

topalov No Comments

Блогът, който усмихва хората, Иво ТопаловНе вярвам на всичко, което се опитва да ме изплаши. Всеки се опитва да бъде пророк по някакъв начин. Родителите например ни казват: “Ако не учиш, нищо няма да излезе от теб!”. Религиозните хора ни казват, че ще отидем в ада, гурутата – че ще станем жертва на негативните си мисли. Рекламите – че ако не изберем правилния прах и паста за зъби прането ни ще е сиво, а зъбите ни ще изпадат. Всеки, който иска от нас да направим нещо, се прави на пророк. И се опитва дори да ни изплаши по някакъв начин. Разбира се, има я и съвременната философия, която ни казва да се върнем в настоящия момент. Не съм съвсем сигурен какво точно означава това. Мисля, че има нещо общо с това, да не съжаляваш за миналото и да не се отвличаш в мечти по далечното бъдеще. Май и философите не са съвсем прави. Та нали ако не мечтая, това ме връща на равнището на животните. Разбира се, винаги съм се възхищавал на трикраките кученца. Особено, когато видя такова да си играе. Това се казва пълно приемане на условията и на настоящата ситуация, както и на това, с което разполагаме към настоящия момент. Кученцето приема напълно факта, че е останало само с три крачета и започва да си играе всеотдайно. Единствено хората, които го наблюдават си мислят: “Горкичкото, а можеше да има четири крачета!”. В този ред на мисли, ако живея само и единствено в настоящия момент, и приема това като единствена причина да бъда щастлив, както философите предлагат, то мога спокойно да седна в ъгъла на някоя стая, с лице към стената и да изживея пълноценно остатъка от живота си. Искам повече от това! Mисля, че всеки човек иска повече от това. Та къде се срещат съвременната философия, духовността и рекламата на прах за пране? Трябва да използваме това, с което сме дарени. Мозъкът ни е съвършен инструмент, с който можем да постигнем предварително поставени цели. Колкото по-точни и конкретни, толкова по-добре. В същото време, според мен трябва да приемем ситуацията, в която сме напълно и безрезервно, и да предприемем действие по посока на мечтите си, независимо от всички ограничаващи ни обстоятелства и неща. В смисъл, ако се налага да си играем с пръчка, да я подхвърляме и гоним само с три крака – така да бъде! Щом кученцето е способно на това и може да го направи, значи и върха на биологичната пирамида също трябва да е в състояние да го направи. А колкото се отнася до праха за пране, научих нещо страхотно от зъболекаря ми. Той ми каза така: “Иво, зъбите ти не са жълти, просто очите ти са твърде бели! Мозъкът ни възприема бялото единствено като го съпоставя с друго бяло. Очите ти са най-близо и затова решаваш, че зъбите жълтеят!”. След като го каза, ми избели зъбите. Сигурно, за да отиват на очите ми. Но аз вече бях наясно. Мозъкът възприема всичко чрез сравнение. Дори и настоящата реалност и цялостната ситуация, в която се намираме. Например, доста често българите се чувстваме зле, защото се сравняваме с другите страни от Европа, които по стечение на множество обстоятелства, са по-добре от нас (по някакви измислени от нас показатели). Можем спокойно да се сравняваме с други страни, които са по-зле от нас и да се чувстваме добре по собствен избор. Когато спомена това в разговор и го дам като пример на някого, за да успее за свое собствено добро, моментално да спре да завижда на богатия си съсед, обикновено получавам отговор от типа на: “Ама аз се сравнявам с някой, който е по-добре от мен, защото искам да се чувствам по-добре. Искам да се меря с Щатите, не с Африка.” Добре, щом настояваш, всеки има право да си избира как да се чувства. Но помисли ли, в каква позиция те поставя това? Вместо да се обърнеш в посоката, от която идваш, да видиш дългия път, който си изминал, и да се поздравиш за смелостта, находчивостта и огромния късмет, който си имал дотук, ти се взираш в едно измислено бъдеще и си казваш: “Колко кофти, че още не съм постигнал това, което толкова много искам, как искам да съм там, а не тук! И ми е зле, и съм сърдит!”. И се обезкуражаваме сами по този начин. Имам новина за теб! В теб има страхотна сила. Сила, която дори не си подозирал, че притежаваш. Само трябва да избереш как да се възползваш от нея. Бях просто изумен, когато наскоро срещнах един преуспял човек, когото познавам преди успехът да го поздрави и прегърне. Първото, което ме втрещи беше осъзнаването, че този човек не си дава сметка, колко е успешен. Той е постигнал всичко, което би могло да примами мечтите на 90% от хората, но все още търсеше. Този човек има престижна и много добре платена работа, кара страхотна кола, има дом, здрав и красив е, и може да има всяко момиче, което пожелае. Второто, което ме стъписа, беше признанието от негова страна, човек, от когото винаги съм се впечатлявал, че ми се е възхищавал, когато сме били малки. Дори не можах да измънкам: “И аз на теб!”. Разбрах, че всичко е възможно и реалността е резултат от това, как я възприемаме. Затова искам да кажа на всеки, който се е отчаял по някаква причина или не се чувства добре със себе си, или ситуацията, в която се намира. Преди да се предадеш, се погледни в огледалото. От там обикновено наднича най-добрия ни приятел. Той иска само най-доброто за нас и нему дължим да се чувстваме силни и щастливи. Тук и сега, не някога в бъдещето. Поздрави се докато се гледаш, усмихни се сам на себе си, дори ако друг не желае да го направи, и се почувствай силен и уверен, точно както човекът, който те гледа заслужава. Силата е във всеки от нас, близо под повърхността и както мъдро казваше учителят Йода: “Нека силата бъде с теб!”. Усмихни се приятелю и си дай радостта, която заслужаваш! Иво Топалов, 13.07.2011 г.

Бюлетин

Запиши се в бюлетина, за да:

- научаваш пръв за новите статии и съдържание на Блогът, който усмихва хората
- да получиш веднага комикс за новогодишната резолюция
- да изразиш по този начин своята подкрепа към моите начинания и инициативи (Благодаря ти предварително)





Име (задължително)

Email (задължително)

 Искам да получавам поща от БКУХ

Фейсбук