Социални

Иво Топалов, Блогът, който усмихва хората, Ivo Topalov

Честит световен ден на усмивката! :)

topalov No Comments

Сертификат: “Ти беше усмихнат!”

Днес, малко изненадващо за мен, повечето интернет медии са заляти от публикации за “Световния ден на усмивката”, вместо обикновеното си, понякога не дотам позитивно, съдържание.

Трябва да си призная, че до преди малко изобщо не знаех, че има такъв, но се зарадвах изключително много когато научих.

Та това означава, че “Блогът, който усмихва хората” си има собствен празник!

Да ни е честит празника, приятели! Пожелавам безброй поводи за усмивки, щастие и веселби! Благодаря ви за подкрепата, която оказвате, вече няколко години, като четете, харесвате и споделяте статиите на “Блогът, който усмихва хората”.

Естествено, природата ми е такава, че не вярвам на всичко, което чета и не можах да повярвам, докато не проверих информацията по случая. Ето на какво попаднах:

Тази година надсловът на празника е “Направи добро дело. Помогни на някой човек да се усмихне!”. Картинката, с която започва статията, всъщност е сертификат, който се разпространява между приятели в цялата мрежа, предимно по мейл. Той завършва с думите: “Ти беше усмихнат от” и подпис на човека, който го е изпратил. Хората, които го разпространяват получават титлата “Посланник на усмивката”.

Празникът се провежда по инициатива на Харви Бол, от 1999 г. насам. Всяка година, първият петък на месец октомври е Световен ден на усмивката. Същият е измислил и дизайна на толкова добре познатото ни жълто личице, което е донесло усмивки на милиарди хора по целия свят! Мога само да си пожелая статиите и материалите в този блог да донесат толкова много усмивки. Или поне малко надежда за някой.

Източници:

Официален сайт на мероприятието, от една страна

и разбира се: Уикипедия :)

Ти беше усмихнат от: Блогът, който усмихва хората! Предай усмивката нататък, днес усмихни някой, като направиш нещо добро за него!

 

 Иво Топалов, 4.10.2013 г.

Блогът, който усмихва хората, Иво Топалов, Ivo Topalov

21.12.2012 г. – Краят на Света, преходът и Златният век, или силата на мотивацията

topalov No Comments

Кога да взимаме пари на заем и кога да спрем да ползваме презервативи

Блогът, който усмихва хората, Иво Топалов, Ivo TopalovВсе още не мога да върна заемите, които взех преди да настъпи последния край на Света (дотук си спомням поне 7 края и пророчества за огромен хаос). Тогава, като лековерен младеж, реших, че има нещо вярно и краят наистина ще настъпи. Ако не се лъжа, беше нещо свързано със затъмнението. Но може и да са били компютрите. Вече не си спомням, може пък тогава да бяхме заплашени от метеорит. Спомням си друго, след първоначалната уплаха и прилив на самосъжаление за всички удоволствия, които ще пропусна, реших, че няма как – ще се мре. Затова взех пари назаем от всичките си приятели и банки, до които се добрах и започнах да купонясвам. Като за изпроводяк.

Сега, като си внасям вноските в банките, които събирам малко трудно поради изборът ми да съм свободен и да пиша книги и статии (търпят се доста лишения, но има хубави перспективи да оставиш нещо след себе си), понякога малко съжалявам за лековерието си тогава. Но пък научих други уроци. После се досетих, че трябваше да попитам дали апокалиптиците са спрели да ползват презервативи 9 месеца преди края на света. Щеше да покаже доколко са уверени.

Когато наближава датата на календара на Маите, която всъщност е другата седмица, и когато ще имате последна възможност да прочетете статиите от блога ми, хората, които предвещаваха края, стават все по несигурни пред липсата на бедствия и ужасни катаклизми. Някои дори започнаха да отстъпват и да обясняват как не ставало въпрос точно за Край, и не точно на света. Не сме били разбрали. Всъщност идвал вибрационен преход. Сега сме щели да минем в по-високо ниво, което щяло да стане някак си неусетно. В смисъл, не че няма да се мре, ама ще се случи полека. Тези, които са готови, ще минат в по-горно ниво и следващо измерение, но няма да усетят нищо. Тези, които не са готови за прехода, щели да бъдат обречени да умрат и щели да отидат на друга планета. Но засега – нямало да усетят нищо…

Тук си правете изводите сами, аз няма какво да коментирам. Малко съжалявам, че ще се наложи да публикувам книгата си след Края на Света, когато знам ли кой ще я чете, но сега искам да погледна малко по-иначе на всичко това. Има едни от тези хора, които казват, че след като мине тази дата – 21.12.2012 г., ще дойде Златният век. Тези ми допадат най-много, понеже са най-готините от всички апокалиптици. В смисъл те казват, че ще има катаклизми, че много хора ще умрат, но сме щели да оцелеем. И който оцелее, ще се радва. Идва Златният век. Технологиите ще напреднат, всичко ще стане безплатно и всички ще могат да си позволят всичко, което им е необходимо. Образно казано, по улиците ще потекат мед и мляко, а от водопровода – вино. Или това май не ни е чак толкова необходимо.

Тези хора ми харесват, защото дават и препоръки как да оцелеем на въпросната дата и да се радваме на благополучието след това. Тези съвети включват да бъдем позитивни през цялото време. Да медитираме много, за да запазим спокойствието на ума си. Да разбираме хората, които изберат да не преминат в по-високо ниво и да бъдем мили към тях, но да не ги оставяме да ни влияят негативно.

Подкрепям с две ръце. И който ги послуша, моля да продължи да прави това и след Края на Света. Медитацията успокоява ума. Дори да отидем на риба и да гледаме плувката може да бъде медитация (освен ако това не е в разрез с моралните ни ценности, не се усмихвайте, има и такива). А спокойният ум ни дава много възможности да се справяме с ежедневието без стрес.

Да бъдем позитивни през цялото време ни помага да се справяме с живота като цяло. Четох едно изследване наскоро, в което се казваше, че песимистите са почти 10 пъти по-точни в преценката си за реалната ситуация. Но пък не правят нищо, за да я променят. Оптимистът от своя страна, въпреки че е малко заблуден и отнесен, се самозаблуждава по пътя си към успеха. Всеки път си казва нещо, което не може да хрумне на песимист. Той си казва:”О, справих се просто прекрасно, а следващия път сигурно ще се справя още по-добре!”. И продължава да се самозаблуждава. Така да се каже – здравословен оптимизъм, който ни движи напред.

Да приемаме другите винаги е много важно. Важно е за мира със себе си. Колко от вас имат колежки или колеги, с които работят в една и съща стая и които не могат да се примирят с действията на другите. Постоянно говорят за това как никой не ги разбира и как всички се опитват да ги подведат. Злословят и обвиняват колегите си, приятелите, родителите и т.н. Това е липса на приемане на другите. А другите правят каквото правят и ние не можем да направим нищо за това. Това е само техният избор. Когато негодуваме срещу някой, това е обратното на приемане, но това натоварва най-вече нас самите. В този смисъл можем да негодуваме срещу тези, които не искат да минат в друго ниво. Но можем и да ги приемем, но да не ги оставяме да ни влияят негативно.

Ако това са съветите, които ще ни отведат в Новия свят и в Златния век, тогава подкрепям с две ръце. Всъщност, от две години пиша и организирам събития, които казват точно това. Позволете само да добавя още нещо.

Златният век е вече тук. Сериозно. Не знам какво ще дойде след 21.12.2012 г. , но знам какво е вече тук. Замислете се. Лекуваме повече болести отколкото някога е било възможно, продължителността на човешкият живот е удвоена (ако доживееш 60 години без рак, шансът да стигнеш да 87 години е 80%). Имаме тоалетни в домовете си. Електричество, което осветява даже улиците. Щом четеш това, значи имаш и интернет, този невероятен прозорец към света и познанието. Преди е трябвало да учиш с години, за да придобиеш знания, които сега можеш единствено с един клик в Гугъл да прочетеш. Можем да пътуваме по-бързо от когато и да било в историята на човека. Имаме електронни книги, цигари и часовници. Изумително, нали. Ако не потече вино от водопровода скоро пък, на!

Имаме всичко, което ни е необходимо. Единствено към съветите на готините позитивни апокалиптици бих добавил, че ни е необходима и огромна доза мотивация. Мотивация за работа, мотивация за живот с пълни шепи. Тя идва лесно, когато сме наясно какво искаме и защо го искаме. Най-добре е, когато идва отвътре, а не от външно одобрение, но за това – някой друг път. И е постижима. Мотивацията е постижима за всеки, който иска всеки ден да се справя все по-добре.

Оставям ви с пожелания за весели и мотивирани празници и ще се видим след Края на света!

Усмихнат ден!

Иво Топалов, 14.12.2012 г.

Блогът, който усмихва хората, Иво Топалов

Българската депресия или позитивния поглед върху негативното

topalov No Comments

Блогът, който усмихва хората, Иво ТопаловДо последно се двоумях дали да подхвана една толкова негативна тема. Наистина ми е неприятно, но някой трябва да го направи. През декември месец списание Иконъмист1 ни определи като най-нешастната нация на света според доходите на глава от населението. Дали това е случайно или е резултат на 20 годишно промиване на мозъците? Как стигнахме до там, че бедните африкански държави, със всичите им прилежащи проблеми като глад и болести, са по-щастливи от вечно недоволните българи?

Направило ли ви е впечатление как ни биват поднасяни новините? Как една тревожна двойка застава с тъжните си лица на екрана при всяка емисия новини, по всяка една телевизия, и започват да ни разказват колко нещастия са се случили днес, колко тревожна е ситуацията на България, как търсят вина за всичко, което се е случило или което може да се случи. Например, направи ми впечатление един репортаж, говорещ за опасността, грозяща Европроект. Интервюираха отговорно правителствено лице. Припомням, в репортажа се говореше за ЕВЕНТУАЛНА опасност, която грози голям инфраструктурен проект. Начинът, по който репортерът задаваше въпросите си, накара горкия човечец да изпитва вина за нещо, което МОЖЕ да се случи. Даже накрая го питаше и кой щял да поеме вината. Е, това ако не е фабрикуване на страх, здраве му кажи. Бих искал да попитам репортерът дали си представя как неговата жертва ще работи следващите няколко дни с живата мисъл за това, какво може да се случи и как ще поема вината.

Друг потресаващ и безумен пример. Миналия уикенд ми се наложи да изгледам една новинарска емисия. Трябва да ви кажа, че умишлено избягвам новините по телевизията от известно време и гледам да се информирам по други начини. Но в случая нямаше как и ги изгледах. Ставаше въпрос за обезлюдяването на селските райони и, забележете словосъчетанието: “селата призраци”. Бях разтърсен. Не вярвах на очите си. Отделиха половината емисия да ни убедят колко страшно е това, което се случва. Как имало мъртви села. Имаха си даже репортажи от мястото, графики и карти, оцветени с червен цвят, за да покажат най-засегнатите райони и репортерка с жалостив глас на черен фон. Страхотно, просто класика. Не обърнах особено внимание на репортажа, докато вчера в един разговор с приятели не се повдигна въпроса. Изненадах се че всичките са обезпокоени от информацията.

Каква невероятна простотия и подлост!

Знам, че не трябва да се съди, но е по-силно от мен!

Няма значение дали е съзнателно от страна на журналистите или не, но това е манипулиране на фокуса на обществото!

Когато са получили информацията са имали избор. Дали да представят новините по положителен или по отрицателен начин. Познайте кое са избрали.

Важно е особено, когато имаш пряк достъп до толкова много хора, да представяш нещата от добрата им страна. Има разлика дали говориш за обезлюдяване на селските райони или говориш за увеличаване на урбанизацията на градовете, което засилва икономическата им мощ, нещо толкова важно в трудни времена. Дали говориш за това кой ще поеме вината, ако даден проект се издъни или говориш за страхотната смелост на човек да ръководи даден проект, дори при неизменните опасности от провал, които са възможни при всякакви проекти.

Всъщност това са само два примера, а всъщност последните 20 години ни заливат отвсякъде с информация за възможните опасности, за наказване на виновни, които се измъкват, за лошото мнение, което другите държави имат за нас, за отчаянието на хората в България и така нататък и така нататък. Просто безумие.

Всеки, който се е занимавал поне малко с личностно развитие и малко психология знае: получаваме това, върху което се съсредоточаваме. Затова не е чудно, че България прилича на човек в депресия. Изпаднал в отчаяние, отблъснал приятелите, които искат да му помогнат и изпаднал в омагьосания кръг на самосъжалението и самообвинението дотолкова, че понякога се замислям дали не е време да извикаме някой от световноизвестните психотерапевти, за да ни помогнат. Може би това е помощта, която толкова време чакаме.

Стига толкова негативно, че направо се задуших.

Скоро стана въпрос в разговор с един близък за мен човек за Южна Корея (не си направих труда да проверявам информацията, ако някои знае нещо допълнително, ще бъда благодарен да ме осведоми). Не знаех, но там негативните новини и сутрешните блокове са забранени със закон! Колко хубава политика, призовавам за прилагането й по спешност в България! Не само това, но всички телевизии са задължени да отделят еди какъв си процент от сутрешната си програма за успокояваща музика и картини от природата! Това не приключва всичко. Сутрин имат коли, които обикалят и разказват за постиженията от предишния ден, като икономически ръст, завършени проекти и т.н..

Какъв старт на деня!

И ако погледнем последните 20 години от историята на Южна Корея можем да си дадем сметка има ли смисъл подобна политика. Най-бързо развиващата се страна от региона след Китай, дом на Samsung, дом на Daewoo и други промишлени гиганти. И после можем да погледнем ние върху какво сме се съсредоточили последните десетилетия и да погледнем и нашите резултати.

Ако България беше човек, щях да препоръчам разходки сред природата и антидепресанти. Няма как това да се случи, но има други неща, които могат да се направят.

На първо място трябва да признаем, че сме нещастни и че всичките сме в кюпа. В това няма нищо лошо, всеки има сривове. Въпросът е какво правим след това. Има вариант за спасяване поединично и от там трябва да се започне, признавам. Има много щастливи и успели хора в България, но те имат една много характерна обща черта. Всички са единаци, откъснали са се от нещастните и са се обградили с хора, които поддържат идеите и вярванията им.

Трябва да разберем обаче. Всички сме в кюпа. Да се събудим и отърсим е задължение, което всеки един от нас има.

Човек, изпаднал в депресия и отчаяние, обикновено не иска да напусне сам това състояние. То носи временно успокоение, но дългосрочно предизвиква саморазрушителни поведения. Ако искаме да излезем от това състояние, трябва да сме наясно с ползите, които то ни носи. Когато се самосъжаляваш, ти се освобождаваш от отговорност за собствените си действия. Другите не могат да те държат отговорен, ако са ти се случили лоши неща извън твоя контрол (тази тема ще я разгледам подробно друг път, защото също е много интересна и контролът, който имаме над ситуацията е доста по-голям, отколкото си представяме). Също така отчаянието намалява вината, защото е форма на покаяние. В смисъл, наказвайки се с отчаяние, човек се покайва за действията, които са го довели до настоящето му и се освобождава от поемане на отговорност за това, както и се освобождава от задължението да го направи. Тук е важен момент да се отбележи, че това е илюзия и всеки е отговорен за настоящето си. Знам, че това може да породи спорове, но е важно да приемем, че не сме безсилни и всичко зависи от нас.

Какво можем да направим? Как да излезем от омагьосаната въртележка?

Винаги можем да последваме примера на Южна Корея, който толкова харесвам. Но всъщност, това не може да ни помогне. Досега 20 години се движим по посоката на напредналите държави, с малко люшкане тук там в избора си на модел за подражание, се опитваме да копираме моделите, които те прилагат, за да постигнем техните постижения. В този ред на мисли, ако копираме това, което се случва в Южна Корея, би било поредното повтаряне на същото действие. А както е казал мъдрецът: “Дефиницията на лудостта е когато повтаряме едно и също действие, а очакваме различен резултат”. Мъдрецът е Алберт Айнщайн. Или както близък мой приятел обича да казва: “Решението не може да бъде резултат от мисленето, което е породило проблемът.” Мисля, че цитира същия човек. Та отговорът не е да копираме каквото и да било или да подражаваме с моделите си на която и да било напреднала държава.

Отговорът е в нас.

Трябва да разберем, че всичко зависи от нас поотделно и заедно. Трябва да намерим собствената си мисия. Държавите, на които подражаваме имат собствени мисии, дали те са икономическа доминация или културна доминация няма значение! Те са си техни мисии. Ние трябва да имаме собствена. Това е единствения начин да излезем от този кръг.

Само за момент си затворете очите. Представете си, че живеете в държава, която има собствена мисия, собствена цел и собствена ясна посока! Независимо каква е! Да бъде духовен център, да призвежда нещо уникално, да е дом на идея или каквото и да било друго, което може да се досетите. Представете си, че посоката е ясна, целта е поставена, а мисията си е наша!

Какво прекрасно чувство, а?

Сякаш веднага ще се отърсим от обвиненията, които отправяме постоянно към управляващи и управлявали, към другите, които са ни виновни. Сякаш веднага ще спрем да гледаме към това колко лошо ни било и ще поемем в своята посока с вдигната глава и усмивка на устните, убедени в прекрасното си бъдеще.

Всичко е възможно, ако се отърсим от миналото си. Човек, който живее в миналото, няма бъдеще. Държава, която живее в миналото, няма бъдеще. Човек и държава със собствена мисия са значими в собствените си очи.

Процесът започва от теб и от мен. Започва с действията, които предприемеме всеки един ден! Започва с това, върху което се съсредоточаваме и начинът, по който си избираме да гледаме на него!  Процесът започва от сега! Даже за някои вече е започнал! Вдигни глава! Изправи раменете! Усмихни се! Очаква те страхотно бъдеще! Очаква ни страхотно бъдеще!

Поздрави и усмивки!

Иво Топалов, 23.02.2011г.

____________________

  1. The Econimist, 17.12.2010г., http://www.economist.com/node/17722557

Бюлетин

Запиши се в бюлетина, за да:

- научаваш пръв за новите статии и съдържание на Блогът, който усмихва хората
- да получиш веднага комикс за новогодишната резолюция
- да изразиш по този начин своята подкрепа към моите начинания и инициативи (Благодаря ти предварително)





Име (задължително)

Email (задължително)

 Искам да получавам поща от БКУХ

Фейсбук