Личният празник: защо като поздравяваме себе си, ставаме по-успешни

celebrating-life

Личният празник: защо като поздравяваме себе си, ставаме по-успешни

topalov No Comment
Личностно развитие Мотивaция Психология
Пътя към успеха - личен празник
Днес е голям национален празник. 140 години от освобождението. Винаги ми е била интересна темата за националните празници. Замислете се. Това, реално е дата, на която ние всички сме се наговорили да правим нещо. Да отбелязваме, да си спомняме, да празнуваме, да ядем, и т.н. Ритуал.



Вчера обаче, си замислих за нищо друго. Щом цяла страна, а понякога и целия свят, има нужда от ритуал, за да помни нещо, тогава защо отделния човек да няма своя личен.

Така де, всеки от нас има своите лични празници, нали така? Не говоря за рожден ден, имен и такива общи неща.

Говоря за дни, в които да празнуваме своите малки победи. Когато волята ни е била силна, когато сме сменили посоката за добро, когато сме взели паметно решение.

Например, вчера, на втори март, освен че преди 7 години съм писал една от знаковите статии на този блог (За постигането на целите, или от къде идват пеперудите в корема ми?), също ми е годишнина от напускането на корпоративната служба. Открих това, благодарение на напомнянията на Фейсбук… :) Тоест, искам да кажа, че този ден символизира нещо важно за мен. Целият избор да бъда независим от външни финансови източници и да се опитам да създам собствено нищо, като предприемач.

Колкото повече време минава, толкова по-силен става символът на тази дата. Вече не символизира просто един отделен избор. Вече са добавени и следствия, които са ме направили по-силен. Например две разминавания на косъм с фалита (щеше да ми бъде за пети път) или пък изборът да плащам редовна заплата на друг човек. Добавени са девет години самостоятелност, добавени са в разочарования и неволи, както и много успехи и покорени предизвикателства.

Всичко това се влива в символа на този мой малък личен празник. А аз не го празнувам. Не почитам деня, когато съм избрал да бъда независим, не почитам деня, на който съм избрал трудния път, не почитам деня, в който аз трябва да празнувам себе си…

Сега, като се замисля, не празнувам и други свои дни.

Нито 8 април – деня, в който преди шест години избрах здравето и отказах цигарите. Нито 3 януари – деня, в който преди осем години реших да гласувам за живота и спрях да ям месо. Не празнувам деня, в който написах първата си статия в този блог, в който все още държа на писаното слово, въпреки социалните медии и натиска им за картинки и видеа. Не празнувам деня, в който направих първото си събитие, нито първия ден, в който излязох на сцена, деня в който реших да живея самостоятелно, или деня, в който съм преглътнал за първи път егото си. Дори не празнувам деня, в който започнах най-успешното си бизнес начинание досега.

Защо това е важно, сигурно би попитал някой. Защо, по дяволите, човек да празнува някакви свои празници? Нито дават отпуск, няма намаления по магазините, вдъхновяващ, или пък измъчен парад по улицата…

Защото по този начин човек започва да се чувства успешен. Защото, когато вървим към цел ни трябват символи, трябва ни измерител, който да ни е държи в течение за това дали изобщо и колко бързо се движим.

Когато правихме Университет на успеха с трима мои приятели, имах щастието да се срещна с десетки успешни хора от България или такива, избрали да живеят тук. Както на предварителни дълбинни интервюта, така и на сцената ми направи впечатление едно много особено нещо: а именно, масово, успелите хора, макар общественото признание, макар победите над себе си, макар, понякога международните мащаби на успехите си, не се чувстваха успешни.

Да, точно така, не се чувстваха успешни. Без значение титли, награди, хорско признание, може би сме имали едва двама или трима гости, които се чувстваха успели.

140 години 2Затова днес, в деня на освобождението, кръглата 140-годишнина – ден, в който празнуваме нещо, което е важно за цял народ, взимам решение за себе си. Ще празнувам своите малки празници.

Ще го направя заради себе си.

Ще си направя списък и ще ги въведа в календара си. С различен цвят, с напомняне. Ще празнувам живота, изборите, трудностите, с които съм се справил, ще празнувам кръстопътищата, на които съм избрал да бъда най-добрата версия на себе си.

А кои са твоите празници? Какво ти се е случило, след което си избрал да бъдеш по-човечен, по-успешен или автентичен? Кои са твоите дати, които носят символа на пътя, който си изминал и на победите и загубите, които са го белязали?

Сподели в коментарите отдолу или, ако решиш, че е по-добре, направо си ги нанеси в календара. Лично аз, смятам да си направя и ритуал. Нещо малко. Примерно да ям торта или отиване до специално място. Дори билет за кино или лакомство може да бъде личен, малък ритуал на победата! Напомняне за пътя.

Честит празник, българи и усмихнат ден от мен!

Иво Топалов, 03.03.2018 г.

Остави коментар

Коментари

Бюлетин

Запиши се в бюлетина, за да:

- научаваш пръв за новите статии и съдържание на Блогът, който усмихва хората
- да получиш веднага комикс за новогодишната резолюция
- да изразиш по този начин своята подкрепа към моите начинания и инициативи (Благодаря ти предварително)





Име (задължително)

Email (задължително)

 Искам да получавам поща от БКУХ

Фейсбук