21.12.2012 г. – Краят на Света, преходът и Златният век, или силата на мотивацията

Блогът, който усмихва хората, Иво Топалов, Ivo Topalov

21.12.2012 г. – Краят на Света, преходът и Златният век, или силата на мотивацията

topalov No Comment
Социални

Кога да взимаме пари на заем и кога да спрем да ползваме презервативи

Блогът, който усмихва хората, Иво Топалов, Ivo TopalovВсе още не мога да върна заемите, които взех преди да настъпи последния край на Света (дотук си спомням поне 7 края и пророчества за огромен хаос). Тогава, като лековерен младеж, реших, че има нещо вярно и краят наистина ще настъпи. Ако не се лъжа, беше нещо свързано със затъмнението. Но може и да са били компютрите. Вече не си спомням, може пък тогава да бяхме заплашени от метеорит. Спомням си друго, след първоначалната уплаха и прилив на самосъжаление за всички удоволствия, които ще пропусна, реших, че няма как – ще се мре. Затова взех пари назаем от всичките си приятели и банки, до които се добрах и започнах да купонясвам. Като за изпроводяк.

Сега, като си внасям вноските в банките, които събирам малко трудно поради изборът ми да съм свободен и да пиша книги и статии (търпят се доста лишения, но има хубави перспективи да оставиш нещо след себе си), понякога малко съжалявам за лековерието си тогава. Но пък научих други уроци. После се досетих, че трябваше да попитам дали апокалиптиците са спрели да ползват презервативи 9 месеца преди края на света. Щеше да покаже доколко са уверени.

Когато наближава датата на календара на Маите, която всъщност е другата седмица, и когато ще имате последна възможност да прочетете статиите от блога ми, хората, които предвещаваха края, стават все по несигурни пред липсата на бедствия и ужасни катаклизми. Някои дори започнаха да отстъпват и да обясняват как не ставало въпрос точно за Край, и не точно на света. Не сме били разбрали. Всъщност идвал вибрационен преход. Сега сме щели да минем в по-високо ниво, което щяло да стане някак си неусетно. В смисъл, не че няма да се мре, ама ще се случи полека. Тези, които са готови, ще минат в по-горно ниво и следващо измерение, но няма да усетят нищо. Тези, които не са готови за прехода, щели да бъдат обречени да умрат и щели да отидат на друга планета. Но засега – нямало да усетят нищо…

Тук си правете изводите сами, аз няма какво да коментирам. Малко съжалявам, че ще се наложи да публикувам книгата си след Края на Света, когато знам ли кой ще я чете, но сега искам да погледна малко по-иначе на всичко това. Има едни от тези хора, които казват, че след като мине тази дата – 21.12.2012 г., ще дойде Златният век. Тези ми допадат най-много, понеже са най-готините от всички апокалиптици. В смисъл те казват, че ще има катаклизми, че много хора ще умрат, но сме щели да оцелеем. И който оцелее, ще се радва. Идва Златният век. Технологиите ще напреднат, всичко ще стане безплатно и всички ще могат да си позволят всичко, което им е необходимо. Образно казано, по улиците ще потекат мед и мляко, а от водопровода – вино. Или това май не ни е чак толкова необходимо.

Тези хора ми харесват, защото дават и препоръки как да оцелеем на въпросната дата и да се радваме на благополучието след това. Тези съвети включват да бъдем позитивни през цялото време. Да медитираме много, за да запазим спокойствието на ума си. Да разбираме хората, които изберат да не преминат в по-високо ниво и да бъдем мили към тях, но да не ги оставяме да ни влияят негативно.

Подкрепям с две ръце. И който ги послуша, моля да продължи да прави това и след Края на Света. Медитацията успокоява ума. Дори да отидем на риба и да гледаме плувката може да бъде медитация (освен ако това не е в разрез с моралните ни ценности, не се усмихвайте, има и такива). А спокойният ум ни дава много възможности да се справяме с ежедневието без стрес.

Да бъдем позитивни през цялото време ни помага да се справяме с живота като цяло. Четох едно изследване наскоро, в което се казваше, че песимистите са почти 10 пъти по-точни в преценката си за реалната ситуация. Но пък не правят нищо, за да я променят. Оптимистът от своя страна, въпреки че е малко заблуден и отнесен, се самозаблуждава по пътя си към успеха. Всеки път си казва нещо, което не може да хрумне на песимист. Той си казва:”О, справих се просто прекрасно, а следващия път сигурно ще се справя още по-добре!”. И продължава да се самозаблуждава. Така да се каже – здравословен оптимизъм, който ни движи напред.

Да приемаме другите винаги е много важно. Важно е за мира със себе си. Колко от вас имат колежки или колеги, с които работят в една и съща стая и които не могат да се примирят с действията на другите. Постоянно говорят за това как никой не ги разбира и как всички се опитват да ги подведат. Злословят и обвиняват колегите си, приятелите, родителите и т.н. Това е липса на приемане на другите. А другите правят каквото правят и ние не можем да направим нищо за това. Това е само техният избор. Когато негодуваме срещу някой, това е обратното на приемане, но това натоварва най-вече нас самите. В този смисъл можем да негодуваме срещу тези, които не искат да минат в друго ниво. Но можем и да ги приемем, но да не ги оставяме да ни влияят негативно.

Ако това са съветите, които ще ни отведат в Новия свят и в Златния век, тогава подкрепям с две ръце. Всъщност, от две години пиша и организирам събития, които казват точно това. Позволете само да добавя още нещо.

Златният век е вече тук. Сериозно. Не знам какво ще дойде след 21.12.2012 г. , но знам какво е вече тук. Замислете се. Лекуваме повече болести отколкото някога е било възможно, продължителността на човешкият живот е удвоена (ако доживееш 60 години без рак, шансът да стигнеш да 87 години е 80%). Имаме тоалетни в домовете си. Електричество, което осветява даже улиците. Щом четеш това, значи имаш и интернет, този невероятен прозорец към света и познанието. Преди е трябвало да учиш с години, за да придобиеш знания, които сега можеш единствено с един клик в Гугъл да прочетеш. Можем да пътуваме по-бързо от когато и да било в историята на човека. Имаме електронни книги, цигари и часовници. Изумително, нали. Ако не потече вино от водопровода скоро пък, на!

Имаме всичко, което ни е необходимо. Единствено към съветите на готините позитивни апокалиптици бих добавил, че ни е необходима и огромна доза мотивация. Мотивация за работа, мотивация за живот с пълни шепи. Тя идва лесно, когато сме наясно какво искаме и защо го искаме. Най-добре е, когато идва отвътре, а не от външно одобрение, но за това – някой друг път. И е постижима. Мотивацията е постижима за всеки, който иска всеки ден да се справя все по-добре.

Оставям ви с пожелания за весели и мотивирани празници и ще се видим след Края на света!

Усмихнат ден!

Иво Топалов, 14.12.2012 г.

Остави коментар

Коментари

Leave a Reply

Бюлетин

Запиши се в бюлетина, за да:

- научаваш пръв за новите статии и съдържание на Блогът, който усмихва хората
- да получиш веднага комикс за новогодишната резолюция
- да изразиш по този начин своята подкрепа към моите начинания и инициативи (Благодаря ти предварително)





Име (задължително)

Email (задължително)

 Искам да получавам поща от БКУХ

Фейсбук